"Good girls gone bad"

"Кой ще бъде най-добрият сред най-добрите!? Кой ще вземе титлата , за която се борят най-най-най сексссси момичетата в целият щат?! Кой ще бъде победител?! ..."

В залата настъпи тишина ... всички чакаха с притаен дъх. Гласът на говорителя кънтеше из всяко кътче , някак гърлен и предизвикателен.

" ... Тези момичета са умопомрачителни ... те са красиви , диви и ... определено са готови за победа. Те са ... пантерите на ПАНТЕРАН! "

Изведнъж залата гръмна. Цялата гимназия се бе озовала за миг на сцената и всички крещяха радостни. Момчетата подхвърляха мажоретките във въздуха ,а те на своя страна викаха щастливи. Щатската титла ... най-престижната купа ... беше тяхна. Най-сетне , след толкова години на загуба , те успяха да се докажат. Тя бяха победители! Всички ликуваха и сякаш времето беше спряло за тях. Радостната новина не беше избледняла и чувството на трепет в стомасите им още беше толкова силно ... изпълнено с напрежение.

- Госпожице Смит? - Рейчъл се обърна. Пред нея стоеше строг мъж със скъп костюм. Червенокоската не отговори , а само кимна в знак да продължи. - Знаете ли кой съм аз?
- Не , но предполагам ще ми кажете.
Мъжът се усмихна леко и продължи.
- Аз съм продуцент. Казвам се Уилям Попълейл. Работя с Мат Покора. Предполагам не го познавате. Още не е много известен тук. Той е певец. Французин.
- Какво общо има това с мен?
Уилям Попълейл отново се усмихна.
- Господин Покора изяви желание в следващия клип да се снима с чуждестранни танцьори. Мисля , че вашият отбор е много подходящ за тази цел. Разбира се няма да танцувате като мажоретки , но съм сигурен , че ще се справите. Партньорите ви ще бъдат избрани в последствие , за сега има само няколко кандидати.
- Предложението ви е примамливо , господине. Ще обсъдя въпроса с другия съкапитан и ще се свържа с вас.
- О да разбира се - отвърна доволен продуцента и подаде на червенокоската една визитна картичка. - Чакам отговора ви до края на месеца.
Рейчъл му се усмихна в отговор и двамата се разделиха. Червенокоската се присъедини отново към ликуващата гимназия , а мъжът с костюма напусна залата , за да се качи в дълга лимузина и да се пребере в хотела , където беше отседнал ...

Дълга баня , ухаещ предизвикателен лосион за тяло и секси бански... това представляваха Самър и Рейчъл след приготовленията за купона.

( Това са останалите им аксесоари:
Самър: https://2img.net/h/i153.photobucket.com/albums/s227/enchantment4all/pixclinic_design/georgette_storefront_14.jpg
http://www.sleepyheads.com/Uploads/ProductImages/316_175855b7-8630-4f16-a212-6361711c8ccd.jpg
http://www.labefana.com.au/cu3p01a-1.jpg
Рейчъл:
http://bp2.blogger.com/_GdqCp7KChxI/SDHBhcbaH3I/AAAAAAAADqc/i0ApkSTz7yQ/s320/sexyshoes4.jpg
http://shinebg.com/shop/images/n1024_2.JPG
рокличка

Двете момичета излязоха от къщата на Смит малко преди десет. Въпреки , че бяха домакини на партито те нямаха никакво намерение да отиват рано. Бяха натоварили с тази задача другите момичета от отбора, които естествено нямаха огромно желание, но кой ли ги питаше?! За да се влезе в групичката на двете кралици се изискваха жертви ... и те трябваше да ги поемат.
И така двете съкапитанки се качиха в поршето на Рейчъл и потеглиха към къщата на Сантини с изумяващо бавна скорост.
- Замислена си - отбеляза червенокоската и погледна към приятелката си.
- Сетих се за поздрава На Джон и Лукас днес.
- Доста странно ако питаш мен. Мисля , че вече не могат да се удържат. Но той кой може с Тамара наоколо?!
- Хах откакто тази офца се боядиса в червено е още по-зле.
- Нормално ... то само на мен отива - засмя се Рейч и направи остър завой , паркирайки точно пред къщата на Сантини, където вече имаше доста коли.
- It's show time! - усмихна се лекичко червенокоската, оправи си косата и скочи от колата.
- Ще бъде дива нощ - помисли си Сам , а на глас каза само - Не ме чакай ...

В същото време Рейчъл се беше настанила на един шезлонг и отпиваше от коктейла си. Около нея бяха насядали разни момчета от отбора, но тя не им обръщаше кой знае какво внимание. С крайчето на окото си зърна Лукас и Тамара , която го преследваше. Леле наистина беше много зле с това червено!
Двете гаджета изглежда се караха. Тамара вървеше малко зад Лукас и ожесточено се опитваше да му привлече вниамнието. Блондина имаше страшно оттегчена физиономия. Рейч не можеше да чуе от басейна какво си говореха двамата , но следващото нещо , което забеляза беше как Лукас хвана първото момиче, което видя и я целуна страстно пред Тамара. Фалшивата червенокоска само смръщи лице , изгледа го омразно и хукна към къщата.
- Добре дошъл отново в отбора - каза лукаво Рейчъл приближавайки се към Лукас.
- Какво имаш предвид?
- Ооо я стига , двамата сме един и същ вид ... изневеряваме , флиртуваме ... - с мъркаш глас червенокоската се приближаваше все повече към Лукас, така че когато спомена изневярата , лицето и беше само на няколко сантиметра от неговото. Усещаше притаения му дъх , стегнатото му тяло. Тя прокара бавно пръсти под блузата му и се вкопчи в гърба му. Лукас изтръпна.
- Играем ... - довърши червенокоската и впи ноктите си.
- Не можеш да се сдържиш нали? - усмихна се доволно момчето и я целуна страстно по врата й. Тя не се противопостави.
- Аз ли? - засмя се тихо Рейч и долепи съвсем леко устните си към тези на Лукас, след което рязко се дръпна. - Трябва да ме заслужиш ...
Рейчъл се усмихна лукаво и си тръгна.
- Какво!? Стига де , шегуваш се нали?! - извика Лукас, след нея , но тя само махна с ръка и на него не му оставаше нищо повече от това да я проследи с поглед как се присъединява към група момчета в джакузито.
- По дяволите! - помисли си Люк и отиде да си вземе едно голямо питие.

На другия ден.

- Вие с Лукас да не сте се събрали? - попита любопитно Хейли мятайки поредния вестник на интригантката. На първа страница се виждаше снимка на Рейч и Лукас от купона. Беше снимана точно в момента , в който блондина беше впил устни във врата на бившата си приятелка.
- Оо нищо подобно - прошепна доволно червенокоската и не каза нищо повече , оставяйки в неведение Хейли и Брук. Вярно бяха нахакани момичета, но Рейч не беше обедена , че това биха го разбрали. Беше решила да сподели игричката си само с Сам ...
- Между другото къде е тази малка кучка Сантини? - попита тя , оглеждайки се - Би трябвало вече да е тук.
- Тази малка кучка Сантини е за теб - каза някой зад червенокоската и в следващия момент Сам подаде глава зад рамото на Рейч.
- Неестествено щастлива си - съмнително отбеляза червенокоската оглеждайки приятелката си. - С кой си спала?

- Мисля , че е крайно време да разгледам нещо за този Мат Покора. Направо е срамота , че ще се снимам в клип на човек , който никога не съм чувала. - поклати глава Рейчъл и придърпа лаптопа си към себе си.
- Ооо аз мога да ти разкажа - въодушевено възкликна Сам , пляскайки отново с ръце като малко дете ( сладоледа не и се отразяваше добре )
Рейч само се усмихна лекичко и започна да пише нещо на компютъра.
- Ммм .... този французин се оказа сексиии - каза след малко тя , оглеждайки една снимка.
- Хей , хей какво стана с това "ще си играя с Лукас"
- Прелъстявай и разрушавай , Сам - усмихна се лукаво Рейчъл , продължавайки да оглежда францизина певец - Лукас ме нарани. Нямам намерение да оставя така нещата. Той ще си получи заслуженото.
- Момиче, ти си лоша - поклати глава Сам и се взе още една лъжица карамелено удоволствие.
- Знам - сви рамене червенокосата й приятелка и затвори компютъра , след което се изправи.
- Хей хей къде тръгна?!
- На лов за интригантки - повдигна вежди Рейч. - Идваш ли?
Сам набързо излапа още една лъжица сладолед, прибра го в хладилника ( че да си има и за после ) и бързо тръгна след червенокоската.
- От къде ще почнем?
- Нали щяхме да търсим хакер. Сетих се за един загубеняк от училище. Стоя до мен на миналото контролно по информатика. Казваше се ....
Рейчъл смръщи вежди , опитвайки се да си спомни.
- Джоел Луис.
- Можем да видим адреса му в годишника - предложи Сам и отиде да се рови в някакъв шкаф в дъното на стаята. - Тук някъде имаше един от миналата година ... А ето го! Блондинката дръпна тънка прашна книжка и я отвори. Вътре имаше снимки на целият випуск с информация за учениците и няколко общи.
- Джоел Луис ... Джоел Луис ... къде си?
Прелиствайки страниците, Сам най-сетне попадна на правилният човек. - Иъл - отбеляза тя , оглеждайки лицето на училищният хакер. Джоел се беше намръщил зад очилата си и гледаше някак злобно. Имаше доста голям проблем с пъпките и сигурно не си беше мил зъбите от няколко години.
- Да , същия е - отбеляза Рейч и се усмихна. - Живее в Даунтаун. Хайде, да вървим.
Двете момичета излязоха от къщата и се качиха в колата на Рейчъл. По моравата пред къщата имаше доста разхвърлени чаши и всякакви други боклуци. Личеше си , че миналата нощ е имало купон.

Джоел Луис живееше в доста отдалечен квартал с ниски стари сгради. ( най-високата беше 4-ри етажа ) Къщата на момчето беше на една мрачна уличка и беше двуетажна. Размерите и бяха горе долу колкото спалнята на Рейчъл ...
- Това трябва да е - каза неуверено Рейч и спря поршето на улицата. - Влизаме?
- Нямаме избор - въздъхна Сам и двете момичета слязоха от колата. Рейч почука на вратата. Никой не отвори.
- Ехоо има ли някой? - провикна се Смит. Чак тогава двете момичета чуха скръцване на резе и се подаде главата на Луис.
- Кккакво искате? - попита заеквайки той и огледа Рейчъл и Сам отгоре до долу.
- Здрасти Джоулс - престорено мило се усмихна Сам - Можеш ли да ни направиш една мъъничка услуга?
- Ддоообре.
- Искаме да проникнеш в училищната система.
- Мммоля?! Тттова е проттттив правилата.
- Хайде де Джоулс , моля тее - Сам продължаваше да говори сладичко и да гледа с миловидни очи - Плюс това , ти си най-добрият ... няма да те хванат.
Луис мълчеше. Сякаш премисляше нещо. Най-накрая каза едно несигурно "добре" и покани двете момичета в мазето, където се намираше компютърната му система. Докато Сам се занимаваше с това да обеждава момчето , Рейчъл рееше поглед из стаята и търсеше нещо , което би им помогнало да стимулира Джоулс да свърши работата. Най-сетне погледа и попада на правилното нещо. На масичката до стария диван , беше сложена снимка на Хейли в рамка.
- Не може да стане - поклати глава Луис , след поредния си провал да пробие системата.
- Може - продължаваше да упортва Сам , но самата тя знаеше , че ако скоро Рейч не открие нещо са загубени.
- Нннне може - поклати глава момчето - Системата има една от най-новите защити.
- Хей Джоулс ... ако успееш да влезеш в системата , бихме могли да ти уредим среща с Хейли ... - ласкателно каза Рейч и се приближи. - Но само ако успееш ...
Двете момичет забелязаха как очите на момчето светнаха.
- Ддддобре , ще се опитам пак - каза Луис и този път затрака още по-бързо по клавиатурата. И Сам и Рейч знаеха , че този път ще успеят ...

И така , след почти два часа прекарани в Даунтаун , Рейч и Сам се насочиха към колата си. Следваше ги Джоел Луис ... но напълно променен. Прическата , дрехите ... всичко беше благодарение на Сантини. Сега беше време и Смит да допринесе за общата кауза , която не беше нищо друго , освен да заблудят Хейли , че излиза с готино момче.
По тази причина Рейчъл насочи колата към центъра на града , а по-точно към "богаташката улица" , както наричаха Сънсет булевард.
- Къддде отиваме? - попита леко изплашен Джоел , докато черното порше фучеше с пълна скорост.
- Ще видиш - сладникаво се усмихна Сам , след което направи оттегчена муцка на Рейч. Двете се засмяха тихичко.
- Ттоова е Съснет Бббулевард , нали? Аззз не мога да си позввволя ...
Преди да е довършил Рейчъл го прекъсна.
- Спокойно , ние ще се погрижим.
- Зззаащооо стте ттоолкова милии сс мен - подозрително попита Луис, но кралиците на Пантеран се измъкнаха от отговора, като оповестиха , че са пристигнали на мястото.
Беше висока старинна ( но запазена ) сграда с богати орнаменти. Над входа имаше голяма табела , на която пишеше Клиник Сеншънъл.
- Нека взема колата ви , госпожице - каза млад мъж облечен в червено служебно палто. Беше пиколо.
- Върнете я тук след час - заповяда Рейч и последва другите двама през вратата. Клиник Сеншънъл беше известно козметично студио , което се ползваше с голям авторитет.
- Рашел! - извика някой високо и пискливо. Рейч се обърна с престорена усмивка.
- Антонио! Колко се радвам да те видя.
Естествено лъжеше. Антонио беше един от типичните гейове , занимаващи се с мода. Смит не можеше да го понася с неговия лигав глас . но в момента щеше да им бъде от полза. - Антонио , това е Джоел. Искам да направиш от него истински мъжкар ... за час.
- Кхм , скъпа на това парче , ще му трябва много повече от час , за да стане секси мачо , но ще видя какво мога да направя. - махна с ръка португалецът , хвана за ръката изплашеният Луис и го повлече към една врата в ляво.
- Хайде да се махаме от тук. Имаме час. Можем да изпием по един коктейл в Санчес.
- Или два - поклати скептично глава Рейчъл - Не мисля , че ще издържа още много в компанията на такива индивиди.
Двете момичета се засмяха, след което тръгнаха към клуба , който се намираше от другата страна на булеварда. - Макар , че беше още едва шест вечерта , пред клуба вече имаше събрала се опашка от хора от средната класа, опитващи се да паснат към по-висшето общество. Очевидно ... не ставаше.
- Хей Джо - усмихна се Смит , поздравявайки един от бодигардовете на клуба.
- Рейч! От кога не съм те виждал. Влизай.
Той направи място на червенокоската и Сам да минат , което предизвика бурна вълна от негодувание от страна на чакащите.
- Я млъкнете , загубеняци - "нахрани" ги Смит и влезе в клуба. Двете със Сам си проправиха път до бара.
- Един ЛонгАйлънд.
- За мен мартини с водка.
След като си поръчаха питиетата , двете момичета се оттеглиха в една ниша , където музиката не беше толкова шумна и можеха да се чуват.
- Е , намери ли нещо в системата на училището? - попита Сам отпивайки от мартинито.
- Всъщност няколко неща. Проверих мейлите на учителите. Тази дъртофелница по английски проверява текстовете преди да ги пуснат във вестника. Но мисля , че и самата тя не знае кой и ги праща. Ника на подаделя е Emerald. Може да е всеки.
- Емералд ... - замислено каза Сам. Сигурна съм , че някъде съм чувала , някой да се нарича така ...
- И аз имах такова чувство в началото, но колкото повече се напрягах да се сетя , толкова по-далечно ми отиваше мисълта. Но както и да е. След като попаднах на задънена улица тук , се сетих че наскоро сложиха камери в някой части от училището.
- И? - обнадеждено погледна Сантини.
- Попаднах на нещо , което може да се нарече и следа ... вестниците са пускани от момиче с шапка. За жалост колкото и да въртях изорбажението , лицето и не се вижда. Може би ...
Преди Рейч да довърши , към тях се приближиха две момчета. Не други ... ами точно Лукас Скот и Джон Тъкър. Изглеждаше разговора за Интригантката щеше да продължи друг път ...

- Хайде бързо към оптиката, че си изгубихме цял ден в мотане. - изнервено каза Рейч и заедно със Сам и Джоел се качиха за пореден път в колата. По пътя към новите очила на Луис, Сам се обади отново на Хейли и нагласи срещата. Щеше да се състои тази вечер в един от ресторантите наследство на Смит.
- Запомни , не споменавай нищо свързано с училище. След ресторанта излезте и се разходете по някоя оживена алея ... купи и някоя дрънкулка , цвете или там каквото ти дойде наум. Плати на някой музикант да ти изсвири любимата и песен , за която преди това съвсем случайно я питай. Хейли е романтичка ... ще те заобожава ако всичко върви по план.
Рейчъл даваше ли, даваше съвети на Джоел , макар и да беше убедена , че когато дойде време за момента на срещата Луис ще се панира. Той още сега изглеждаше паниран!
- Ммм много добре , Хейлс - продължаваше да говори Сам - Да , да, не съм забравила за уговорката. Мхм.
Сантини почваше да се изнервя. Хейли беше мила по природа , но и доста бъбрива ... без спирка.
- Виж, Хейлс , трябва да затварям , но виж какво ... защо не се видим след срещата ти? Ние с Рейч ще сме в клуба на Марио , ела там в 12. Съгласна? Ок , до тогава.
Сам затвори телефона нервно. Беше слушала 30 минутното обяснение на Хейлс за Уини и общото им пазаруване на Сънсет Булевард. Имало доста хубави промоции. Не, че Сам или Рейч в момента изгаряха да пазаруват или изобщо ги интересуваха цените...

Час и половина по-късно ( в къщата на Рейчъл )
- Е готов си ... ако не се панираш всичко ще мине чудесно. - усмихна се престорено Сам , но както и на Рейч , вече и беше писнало отдавна с тези престорени сладникавости. Еее ... все пак денят не беше изцяло загубен за някои.
Джоел Луис беше напълно променен. Нова прическа , по-здрав вид на косата , бели зъби , хубави очила , небрежни дрехи ... всичко беше както трябваше. Като се изключи самият му характер де , нооо какво да се прави ... xD
- Добре, ето ти пари , защото предполагам нямаш достатъчно и помни , че винагиии ще сме ти благодарни за голямата услуга , която направи днес - каза със сладникав глас Рейчъл и се насили да прегърне Луис. Можеше да им потрябва и друг път.
Естествено коленете на Джоел омекнаха и едва се държеше на краката си , докато Рейчъл беше близо и Сам едва успя да не прихне.
- Е добре, време е да тръгваш . Чаооо - почти избутвайки Луис от къщата , двете кралици бяха най-сетне сами.
- Леле колко зле са някой хора - хвана се за челото Рейч и се метна на леглото - Получих главоболие!

"Двете икони на Пантеран отново на купон! Рейчъл Смит и Самър Сантини бяха засечени да се качват на частния самолет на семейство Еймс , недалеч от града. А той отиваше не къде, а в сърцето на лудите пари и големите залози - ЛАС ВЕГАС! Но няма да разкриваме какво правеха двете хубавици там , защото както знаете каквото става във Вегас, си остава във Вегас! Май двете С-та имаха късмет този път. Пазете се, сладинки , защото микога не оставате далеч от новините."

- Хах този път , май не е успяла да ни докопа , Сам - засмя се Рейч след като прегледа СМС-ите от gossip girl. Изглежда госпожица "потайна" беше решила, че така е по-мързеливо и сега информацията не се предаваше като вестник , а куп от СМС-и. Хитро , а?
- Каквото става във Вегас, си остава във Вегас?! Колко банално.
- Хаха.

Двете С-та ( Смит и Сантини ) стояха до фонтана в средата на двора на училището им. Бяха се върнали рано сутринта , след истощителна нощ прекарана в хотела на Еймс. В момента Рейч си мечтаеше само за това клипа да бъде сниман по-бързо и да дойде лятото , което тя щеше да прекара по плажовете в Европа. Самър също си мечтаеше клипа да свърши по-бързо и да може най-сетне да си почине от цялата суматоха, която бе настанала тази година. За радост на двете красавици желанията им скоро щяха да се сбъднат. А по-точно след секунди.
- Рейч! Сам! - Хейли тичаше към тях и едновременно нервно говореше по телефона. Когато стигна до тях едва си поемаше въдух и дишаше тежко. Затвори телефона и започна бързо да обяснява на другите две мажоретки.
- Изглежда Покора си е навехнал крака при игра на футбол и няма да може да снима клипа в скоро време ,затова ангажимента ни е отложен за есента! Жалко , а?
- Удари ме , защото сънувам - още не можейки да повярва каза Рейч.
Сам я плесна по лицето.
- Хей, кучко! Нямах предвид буквално. Ще ми оставиш синина.
Сам направи милички очички и двете отново се обърнаха към Хейли.
- Сигурна ли си? - попитаха и двете сиящи.
- Защо ми се струва , че вие двечките се радвате? - съмнително попита Хейлс.
- Защото има някакъв шанс да е така. - смигна й Сам.
- Нещо много потайно я карате ... но вие сте си хаховки. Какво правихте във Вегас?
- Хм ... откъде да започнаааа - протови Рейч , представяйки си случилото се. А ето как продължава то , след като двете "примерни момичета" слязоха от самолета, след едночасово дрънкане за глупости.
" - Май не сгрешихме идвайки тук. В клуба най-много щяхме да се засечем с Лукас и Джон - прозявайки се каза Рейч и разпусна косите си , които до сега бяха хванати на кок. Заспалото й изражение в миг се промени. На лицето и се появи усмивка. - Готова за купон!?
- Ествествено , че да - засмя се Сам и двете тръгнаха по червения килим към входа на покрива, където бе кацнал макар и временно самолета.
-Госпожице Еймс! Каква изненада за нас. - усмихна се посрещача им, който бе не друг, а дясната ръка на Джордж Еймс- Марко Фурио.
- Сантини - поправи го Сам и продължи. Тримата слязоха на първия етаж, където бяха игралните маси. Казиното беше претъпкано от мъже в строги черни костюми с дебели портфейли. Когато двете момичета минаха през залата, доста погледи се обърнаха към тях.
- Време е да похарчим малко пари, Ес - усмихна се лукаво Рейчъл и тръсна косата си. Какво ще кажеш едно ... малко предизвикателство?

- A кога всъщност тръгвате из Европа?
- Хмм - замисли се Рейч и се спогледа със Сам - Щом нямаме ангажимент с Покора за сега , може да тръгнем и другата седмица. Евентуално ...
- И ще пропуснете купона за края на годината?! - съмнително погледна Хейлс.
- Ами ... всъщност помислили сме за това - усмихна се Сам.Докато пътувахме за Вегас.

" - Хайде Саси , ще е забавно.
- Sleepover правех като бях на 12! Събирахме се , лакирахме се , обличахме се по сто пъти ... как мислиш , че ще стане сега ?
- Май Sleepover в Ню Йорк е по-различно ... - засмя се Рейч - Всичко е до игра на предизвикателства. Два отбора , две капитанки , четири задачи ии много момчета и алкохол. Какво повече ни трябва?
- Това ми звучи като МРЪСНИ ЗАДАЧИ.
- Ествествено ... има ги всякакви.
- Добре ,приемам ... но ...
- Няма но! "

- Значи замисляте Sleepover? Звучи добре. - усмихна се Хейлс. - Но как ще разпределим отборите?
- Лесно. Ти , Рейч и Брук срещу мен , Уини и Бритни - лукавичко се усмихна Сам.
- Това звучи като война на брюнетки срещу блондинки!
- Ми , че то си е такова - оплези се Рейч
- Добре , добре, стига лигавни червенокоске, имаме да приготвяме задачи ... хайде! - Сам дръпна Рейч , целуна по бузата Хейлс за чао и помъкна Смит към къщата им.

30 минути по-късно:

- Представяш ли си каква гледка сме, Сас? Легнали на леглото с по една химикалка в ръка и тетрадки пред нас.
- Гледка , която рядко се вижда.
- Хаха даже никога. Таа сега , ти докъде стигна?
- Пиша задачата на Брук.
- Ахаам , гледай да не ми напишеш някоя гадост на мен , че ще те убия!
Рейч рамзаха заплашително пърст , но това само накара Сам да се разхили.
- Хей ...
Преди блондинката да е продължила , телефона и звънна. Тя ловко го взе от нощното шкафче и го вдигна. Рейч , чу и видя само това.
- Аха , добре , ооо много добре , шегуваш се , приготви ми питието!
Докато говореше на лицето на Сам се появи онази лукава усмивка , която не вещаеше нищо добро за този , към който е насочена ...
- Какво става? - веднага попита любопитно Рейч.
- Ще разбереееееш - много доволно и тананикащо пропя Сам.
- Това хич , ама хич не ми харесва! - просъска Рейч и блондинката се засмя.

10 мунути по-късно:

- Готова съм! - Сам викаше весело и подскачаше по леглото с лист хартия в ръката си. Приличаше на малко дете.
- Ииии точка ... ! И аз съм готова.
- It's show time!

Оставаха две задачи ... и естествено едно убийство.
- Брит, нека видим дупето на даскала по история , хахах! - Хейли се превиваше от смях гледайки снимката на Лукас и Джон в "любовна сцена", Брук и Уини се обзалагаха дали Бритни ще успее да преодолее шока от гледката , която щеше да види , а Самър се усмихваше лукавичко на Рейч.
- Ще те .... аррргх!- червенокоската скръцна със зъби и ядно се качи в колата си. Сам се засмя доволно.
- Е Рейч ,поне Чък не е толкова зле - опита се да я утеши Хейли и да спаси живота си , защото червенокоската вече караше с бясна скорост.
- Ооо я стига , това НЕЩО да не е зле? Ти луда ли си?! Видя ли му самодоволната физиономия!?
Смит удари рязко спирачка и Хейли и Брук за малко да хвръкнат през предното стъкло.
- Пристигнахме.
Къщата на учителя по история беше едноетажна и доста порутена. Приличаше на собственика си , хах.
- Бляк , бляк , бляк , бляк , бляк ... - Бритни излезе от колата с отвратена физиономия.
Другите момичета я последваха с весели лица. Блондинката въздъхна дълбоко , сякаш дишаше за последен път , погледна тъжно към смеещите се приятелки и бързо се насочи към ниската ограда. Прескочи я без усилия , след което огледа къщата. Имаше само един отворен прозорец и за нейно щастие беше близо до едно дърво. Тя бързо се покатери , мислено благодари за това че е мажоретка и с едно задно салто се оказа на рамката на прозореца.
- Така , остава да го снимам , скойна съм , спокойна съм ...
- Коя си ти?
- ААААААА! - С бесен писък , Бритни политна надолу към земята. В последния момент се хвана за един клон и увисна малко под нивото на прозореца.
- Ъъ добре ли си? - момчето , причина да се стресне , и подаде ръка и с негова помощ и след известни мъки , Бритни се оказа в стаята с него.
- Ъм да , мерси.
- Нощ на предизвикателстава?
- А ... ти откъде ...
- Оо стига и аз бях в гимназията скоро.
Брит не отговори , а само леко се усмихна. Чудеше се как за бога ще се изъкне от клопката и ще успее да снима дядката. Огледа момчето .. беше изгърбено и определено не беше готино. С една дума : сдухан .
- Мога да ти помогна ...
- Моля?!
Момчето оглеждаше Бритни отгоре до долу.
- Обичам блондинки.
Супер! Сега щяха да и я свалят. Какво ...
На Бритни и просветна. В миг очите и станаха милички.
- Виж ... каквото и да си говорим ... аз съм класи над теб. Но ако ми помогнеш да снимам баща ти гол ...
Бри направи малка пауза и се приближи прилъстително към студента ...
- ... ще те целуна.
- Защо си мислиш , че ще се навия? Да снимаме баща ми гол е доста голяма травма , а ако ме спипат ще бъда наказан до края на живота си!
Момчето тръгна към вратата.
- Ще ти позволя да се снимаме и да ме покажеш на приятелите си ...
Момчето се закова до вратата. На лицето му се появи слаба усмивка и той се извърна.
- Става.
Плана беше прост. Бри щеше да се промъкне в банята, докато бащата се къпе. Момчето щеше да извика бащата за нещо от другата стая и даскала щеше да дръпне завесата на банята , за да чуе какво му говорят. В този момент блондинката щеше да щракне с фотоапарата и всичко щеше да бъде изпълнено.

20 минути по-късно на път за къщата на Чък:

- Ще изхабя едно флаконче с паста за зъби като се прибера - Бритни махаше с ръце , оплезила език. - Този беше толкова гнусен!
- Е поне взехме снимката ... - доволно каза Уини - Даскала има циреи.
- Иъл! - викна Самър от предната седалка. - Бри не ти завиждам ,че си трябвала да целуваш сина му.
- Много мило Сам! - тросна се въпросната блондинка и скръсти нацупено ръце на задната седалка.
В колата на блондинките не се чу нито звук повече ,докато не пристигнаха пред къщата на Чък. Бри се развесели малко и се присъедини към залагащите дали Бас ще се прибере. Сам пък стоеше доволно облегната на капака на колата. Рейчъл се приближи с буреносна физиономия.
- Сантини , ти си ...
- Знам , знам - засмя се Сам и допълни - Гадна кучка?
- Нещо подобно - вдигна вежди червенокоската и въздъхна. - Е влизам. За разлика от Бри тя нямаше намерение да се промъква. Така или иначе къщата имаше аларма плюс това нямаше никой в нея. Чък сигурно още се пуеше със самодоволната си физиономия в бара.
Рейч тръгна сигурно към вратата. Извади една фиба от косата си и след известно въртене в ключалката , се чу прищракване. Червенокоската бързо влезе и отиде да изключи алармата , преди да се е задействала. За нейно щастие ,тя беше на същата агенция като в нейната собствена къща и знаеше блокиращия код.
Без много да се мотка , Смит се запъти към спалнята на Чък. Както и тя самата ,той живееше самостоятелно и другите стаи бяха странно пусти. Бързо намери "местенцето " на Бас. Не можеше да се отрече , че беше стилно наредено , а почти триметровото легло ( на ширина и дължина ) можеше само да покаже по какви занимания си пада Чък Бас. Рейч се засмя тихо , заобиколи леглото и отиде от лявата му страна , където беше стаята - гардероб.
Шаловете на Чък заемаха едната стена и бяха поставени зад голямо дебело стъкло.
- "Гадост!" - ядосано си помисли си Рейч. Да разбие кода на стъклото щеше да отнеме време ,а часът беше вече 2 и шанса "това копеле" ( както го нарече червенокоската по-късно ) да се върне беше голям.
Сякаш по ирония на съдбата в същия момент телефона на Смит извъня.
- Взе ли шала? - беше Самър.
- Не още , има някакво скапано стъкло с код! Вероятно ще ми отнеме време ...
- Нямаш време.
- Защо?
- Защото точно в този момент Чък влезе в къщата , Р. Махай се от там.
Рейчъл затвори телефона и бързо излезе от гардероба. Нямаше време за махане ... Прекалено ядосана тя даже не можа да намери подходяща псувня. Чуваше стъпките на Чък в коридора ... чуваше и някакви женски гласове.
- " Оо не , остава ми да съм свидетел на секс сцена с Бас!"
Отчаяна и мнооого ядосана , тя направи последното , което можеше да се очаква. Откопча едно от копчетата на роклята си , и се намести в прилъстителна поза върху един от скриновете , право срещу вратата. Точно в същия момент, в който успя да си кръстоса краката , Чък Бас и двете му "приятелки" влязоха в спаляната.
- Bon soirrrrr ... - бавно и с тих глас каза Рейчъл на френски. Идваше и да фрасне Чък по лицето , че да спре да вижда самодоволното му излъчване , но вече беше късно.
Вместо отговор Бас сведе поглед към оголените и крака. Все още държеше двете момичета за кръста , но сякаш беше забравил за тях. Рейчъл се усмихна отново още по-прилъстително. Чък я погледна в очите ... тези очи ... сякаш попадна в страната на удоволствията. Падаше и падаше все по-надолу.
- Мистър Чъък - момчето бавно отмести поглед от Рейчъл и погледна на ляво към едното от момичетата. - Коя е тази?
- Тази , която вие никога не бихте били ... Бас тръгна напред, оставяйки двете момичета да го гледат нацупено. Махна им с ръка да си тръгват и се приближи още малко към Рейчъл. Усешаше дъха и , галеше я нежно с върха на пръстите си по крака й ... Желаеше я.
Рейчъл взе ръката му в своята и доближи пръстите му към устните си. Нежно ги докосна ...
- Искаш ме ... твоя съм ...
Чък започна да си играе с нейните пръстите точно както и в клуба. Целуваше я нежно , но страстно по врата ... Рейч обви ръцете си около него и се отпусна в прегръдките му ... въздъхна от удоволствие. Бавно , откопча ризата му , издърпвайки шала от врата му ... След , което рязко се дръпна.
Чък се усмихна , поклати леко глава и се засмя тихо.
- Ще се видим пак ... мистър Чъъък.
С иронична усмивка Рейчъл закопчва роклята си , завъртя се на токчетата си и излезе през вратата , оставяйки Чък Бас сам ... да мечтае за нея ...