Закуска

Пишете тук по РП когато идвате на закуска.

Кармен влезе бавно в кухнята.Огледа се и забеляза много малко хора.Знаеше,че повечето са или на мисия,или още спят.Имаше и някои,които си бяха вкъщи при жените и децата си.Вкъщи..Това беше нещо,което момичето не познаваше.Особено сега след като Ейнджъл замина тя не можеше да си представи да има дом.Казваха,че дома е там където е сърцето,а нейното бе на две места-където са приятелите и там,където беше любимия и.
Отърси се от мислите си и се запъти към една маса.Седна на нея и си поръча на ум палачинки с мед и чаша пресен портокалов сок.След 1-2 секунди те бяха пред нея.Тя тъкмо щеше да започне да яде,когато усети нещо много странно.Усещаше не човешко присъствие.А това не беше възможно,защото Драко беше в училището,Бела беше с Виктор,а Грейбек беше на мисия.Кармен се обърна бавно и застина на място.Беше мъжа,за който толкова много мислеше напоследък.
-Здравей.Май те стреснах.-проговори първи Ейнджъл.-Тук съм,защото Бела каза,че ще имате нужда от мен.
-Да,вярно е.Ще се заемем отново с писмото и с Азкабан.Пък и имаме мисия.Което ми напомни,че Бела трябва да дойде всеки момент.-Кармен погледна към вратата като се опитваше да избегне погледа му,а и за да не покаже,че очите и започват да се насълзяват.
-Карамелче....-тя се обърна и го погледна.Той стисна зъби.Стана му гадно,че тя плаче заради него.-Хей,не плачи заради мен.Не заслужавам.
-Не мислиш ли,че това го решавам аз?Ейнджъл,разбери,че те обичам и никога няма да спра да го правя.Не,не го казвам туко така.Знам го.Чувствам го.Всъщност вече няма значение,нали?
-Всъщност....права си няма.Аз...Ще потърся Бела.-той стана и тръгна да излиза.
-Дяволе,това значи ли,че не ме обичаш?-прошепна тихо момичето.
-Не,естествено,че не значи,че не те обича.Обичам те повече от всичко и ти винаги ще си моето момиче,но сега и за двама ни е по-добре да сме разделени.
-Защо да е по-добре?За теб може и да е,но за мен не е!
-Нито за мен,но сега това няма значение.Отивам да намеря Бела.-той излезе с бърза крачка от кухнята като остави погледите на всички вперени в Кармен.
Искаше и се да заплаче,но заеше,че това няма да помогне."С плач нищо не се постига!Една Самърс никога не плаче!"Думите на леля и изникнаха в съзнанието и.Защото тя беше не само Риддъл,но и Самърс.А никоя от двете фамилии не и позволяваше да заплаче.Тя се загледа в чинията си.Не и се ядеше,но ако не го направеше пак щеше да припадне или да не може да мисли трезво т.е. да стане вампир.Насили се и изяде половината.След това хвърли вилицата и зарови пръсти в косата си.Не знаеше колко е стояла таак,но чу когато някой се приближаваше към нея.

Бела влетя в залата с побеснял вид но в момента,в който видя Кармен веднага се успокои.
Бела закъсня защото се беше заела с нещо важно..
Тя се приближи бързо къ Кармен и когато я видя в това състояние едвам се сдържа..
-Карамелче..? повика я Бела докато сядаше на масата..

Кармен я погледна леко стрестнато,но след като осъзна кой е пред нея направи опит да се усмихне.
-Здравей!Ейнджъл те търсеше.Искаше да говори с теб за мисиите.Какво ти е?-едно от най-хубавите неща на тяхното прителство е,че те винаги разбираха какво и е на другата,а и гривничките помагаха за това.

При името на Ейнджъл през лицето на Бела премина стреснато изражение?
-Ейнджъл,тук?!Кармен,не е възможно да е бил той..сигурна съм..

-Напротив!Той беше.Бела,може да сме разделени,но познавам много добре мъжа,който обичам.щях да разбера ако не е бил той!-каза нервно Кармен.Срещата и спора с Ейнджъл и не и подейства добре.

Бела я погледна право в очите..Кармен,не е бил Ейнджл..знам го със сигурност.Говорех със един от вмпирите на господаря..преди това сипах веритасерум в гърлото му за да не ме изиграе..сипах двойна доза..и на въпроса къде е Ейнджъл той отговори.надалече...Той какво ти каза?

-Каза,че е тук,защото си му казала,че имаме нужда от него за мисиите.Виж,Бела,не знам какво си мсилиш в момента,но аз знам,че това беше Ейнджъл.-Изведнъж Кармен просто скочи от стола,на който седеше и избяга от кухнята.

-Лъжа--извика й Беал..виж Кармен,незнам защо смяташ,че е той но АЗ не съм го викала за никаква мисия..изобщо не съм го търсила..той е далеч..
Не виждаш ли държанието на този?
Бела не можеше да повярва на случващото се..приятелката й отказваше да повярва на очевидното и се отавяше някакъв нещастникда проваля живота й..