Срещата...

След изключително странният разговор с Аби, Яна се върна там от къде беше дошла - едно закътъно местенце в двора на училището. Там я чакаше някой...
- Кое беше онова момиче? - попита този човек
- Аби... - каза Яна и погледна тъжно (което тя правеше много рядко, тъй като най-често дори в най-критичните ситуации оставаше весела)
- Какво и има? Как е? - попита другият
- Казва, че е добре, но..но не вярвам... Никога до сега не съм я виждала така - проплака тихо Яна - Майк, всичко се обърка! Имам много лошо предчуствие... знаеш, че аз съм оптимист...но...но сега не мога да вярвам, че всичко пак ще се нареди както винаги е ставало! Особенно след като видях Бела в това състояние!
Мъжът само гледаше Яна, но си личеше, че отлично разбира, че момичето е право. Когато тя свърши да говори, той я прегърна и прошепна:
- Спокойно..аз все още вярвам, че всичко ще е на ред.. А и сега съм тук.. ще може да кажеш на Аби...
Тогава Яна се отскубна от прегръдката му и започна тихо:
- Това, че си тук прави нещата още по-трудни... Повярвай ми безкрайно много се радвам, че отново си при мен, но мисията на Аби, ако не я изпълни... - момичето стисна очи, но успя да продължи - Знам, че трябва да те заведе при Лорда, но... - Яна се разплака, може би за пръв път от както беше в това училище....
Майк отново я прегърна и я целуна по челото, а после заговори.
- Успокой се. Доведи Бела, нека поговорим и с нея... Виж знам, че ти е тежко... тя ти е една от най-добрите приятелки, а аз... - тогава той млъкна.
- Да, много държа на Аби, както и на теб! И ти го знаеш! - проплака момичето.
- Хайде, върви и говори с Бела! После ми прати съобщение кога и къде да се видим и се успокой!! - каза Майк и целуна Яна. После изчезна.
Момичето се посъвзе. Направи си магия, за да не си личи, че е плакала и се запъти към замъка...

Яна още не бе стигнала до замъка,когато срещна Бела да се връща в двора..
-Бела,Бела- повика я Яна!Ела..
Албена отиде при приятелкта си и разбра,че нещо не е наред,Яна изглеждаше угрижена и леко притеснена...
-Трябва да те запозная с Майк..той,той е тук..промълви момичето несигурно.
-Как така да ме запознаеш с Майк?Аз го познавам..с Майк сме приятели от детството...най-добри..
-Как така?Той не те позна!?
Бела повдигна леко вежди и погледна подозрително..
-Да вървим,скоро ще видим..
Двете момичета отидоха и Бела вървеше уверено и величествено към Майк,с когото не се бяха виждали най-малко то две години..когато съдбада им бе погодила номер..навремето двемата бяха истински приятели..най-добри приятели а после дяволски се харесваха но предпочетоха да останат приятели въпреки това.
скоро се срещнаха с Макй който стоеше безмълвно.
-Майк,ето яБела..каза Яна вече по-спокойно ив този момент Бела вдигна поглед от замята и тюркоазените й синьозелени очи,пълни със сила се впиха в Майк.
Майк се вгледа внимателно в тези очи и ги разпозна..скоро разпозна и притежателката им и се изуми..
-Анна? попита той
Бела го погледна и се усмихна лукаво..
-Много правилно,само че истинското ми име е Албена
Майк я погледна радотно итревогите му изчезнаха той я прегърна и тя него..много се адваха да се срещнат отново.
-А ще ми обясните ли,попита нетърпеливо Яна.
-О ами да..няма много за разказване..с Майк се запознахме още в детската и бяхме заедно до 13 годишни..после се разделихме и така се случи..запознахме се по много странен начин..Майк търсеше някакво момиче и викаше Ани Ани..обаче никой не отвръщаше..тогава без да иска се сблъска с мен и ми заяви..ти си много красива,значи си Анна! Аз му се усмихнах и не отрекох и оттогава той се ми вика Анна и досега незнаеше че се казвам Албена..и Бела и Яна едновременно се разсмяха..
-Да.. за повече подробности обърнете се към мен-издекламира Майки се засмя.
Добре нека да обсъдим важния въпрос..вече имам идея за какво ще си говорим..проклетта мисия..Е хайде Майк.казвай.

- Ами... с Яна се запознахме преди около половин година...и малко след това станахме гаджета. Но тъй като Волдемор търси мен и Честър, трябваше да се скрием някъде... И така, се наложи да не се виждаме. След това обаче Янчето се свърза с мен и ми каза, че мисията да бъдем намерени е възложена на теб. С Честър бяхме единодушни, че ще е по-добре да поговорим с вас.. Еми, това е на кратко.
Бела изслуша всичко и се замисли. Яна, след като пак чу как стои положението, отново се разстрой, но не искаше да го показва, за това само стисна зъби и загледа в земята. Момичето се чувстваше изключително зле, защото на риск бяха изложени двама от хората, на които най-много държеше...

-Боже мой Майк....ни ма си помисли,че ще те предам в лапите на Волдемор...нее.
Ама се пак как забъркахте тази каша..аз се чудя как точно да се измъкна от ситуацията но в никакв случай няма да ви изложа на опасност нито теб,нито Чест..
Майк гледаше и незнаеше какво да каже.
-Страшно ти благодаря..нямам думи..същата си като преди,велика приятелка и супер човек! усмихна се Майк..Можем заедно да измислим нещо за мисията..
-Да..аз вече имам малък план..Яна сещаш ли се за двама човека,които страшно те дразнят..?
Яна се учуди от странния въпрос и после се замисли.
-Онази Саманта и Анна...отговори момичето накрая
-Чудесно,споделям мнението.
-Коя Анна,дето прилича на кранта ли?От сумото? попита Майк.И се се влачи след мен?!
-Същата-отвърнаха едновременно и двете.
-Бела какво си намислила-попита Яна.
-МАЛКО ПОВЕЧКО МНОГОЛИКОВА ОТВАРА И ЕТО ТИ УБИТИТЕ мАЙК И чЕСТЪР И КРАЙ С МИСИЯТА :Р тържествено каза Бела иим се усмихна..

Яна впери очуден поглед в Бела, след малко като се посвести чу, че Майк се смее и казва:
- Хах, добра идея, добра идея...
Момичето погледна и него очудено.
- Ей, не ме гледай така де, това е добра идея, нали? - каза мъжът като продължаваше да се смее и погали Яна по главата.
- Ами...аз.... да...о, да... Планът ми харесва... много.... да, да много... - отговори момичето, като обърканото и изражение се замени със злобна усмивка. - Няма да повярвате, тоест Аби знае, колко много съм си мечтала за нещо такова.... Да, на времето, когато още не се познавахме Майк или може би по-добре ще е да кажем ти не ме познаваше, когато ходеше с тази Анна.... - каза Яна и потърка злобно ръце...
Тогава Аби избухна в смях.
- Абе, Янче, никога до сега не съм те виждала такава... А иначе да, Яна много се ядосваше заради това момиче. - каза Бела и поклати глава.
- Стига бе, тя тогава използваше няква отвара, с коята ме караше да съм с нея. - отговори Майк.
- И аз така си мислих. Както те познавам не би тръгнал с такава.- каза весело Аби, а Яна все още търкаше ръце и се подсмихваше злобничко. Точно тогава, обаче се чу мазен глас:
- Хей, коооооой е тааам? Кои сте вие?
В далечината се различи дебелият сиует на Панси Паркинсън - една близка приятелка с тъпите Анна и Саманта.
- О, боже! Какво прави тая тука? - каза Яна, коята вече беше излязла от унеса, в който бе изпаднала след идеята на Бела.
- Аз ще тръгвам! - каза Майк.
- Да, по-добре!- каза Аби и прегърна мъжа.
- До скоро Абс! - отговори той.
- Чао! Ние ще се оправим с тая, както и с другите две пикли! Ще ти съобщя, когато имаме някакъв напредък! - каза Яна.
- Чао, миличка! - отвърна Майк прегърна момичето, а после я целуна, после допълни с усмивка. - И късмет!
След това пак изчезна...
През това време Панси вече беше приближила. Ходеше бавно и предпъзливо и викаше:
- Кой е там! Внимавай, защото аз съм много опасна!
- Колко е жалка! - каза Яна, ухили се и поклати глава!
- О, да.... като си помисла, че се надяваше да тръгнат с Драко.... - Отговори Аби, като при последните думи направи погнусено изражение.
Двете момичета тръгнаха към Паркинсън и Бела викна:
- О, Панси, аз защо бях останала с впечатление, че прасетата като теб си лягат в 17 часа? - Вече не трябва ли да спиш!
След тези думи Яна се засмя.
- Вие...вие... Знаех си! С вас имаше още някой! Кой...кой беше? Само да сте посмяли да ми направите нещо! Ще видите....Сега ще кажа на...
- На кой, Панси, кажи ни моля те, че много ни оплаши- каза Яна и заедно с Аби избухна в смях.
- На..на Лорда! - викна Паркинсън, която вече изпадаше в истерия......

Бела изведнъж една ве се задави от смях и се хвана за корема..крадешком погледна Яна,която също не спираше
да се смее..
-Милата тя..проточи Аби,май че нещо ти липсва..Бела насочи пръчката си към нея,изрече някакво заклинание и на Панси и се издължи муцуната като на прасе..
Тъй тъй..иначе малко мязаше на прасе-ухили се Бела.
-О да,така е чудесно-допълни доволна Яна.
-Ей вие..аз ще кажа на на..Саманта..или на Анна..и на Каси..и точно в тоя момент от гората изскочиха Анна и Саманта.
-Ззздрастии-провлачи гласа си Саманта..много и отиваше понеже малко приличаше на хибрид между кон и магаре..мазната и коса бе несресана и пусната назад а тя изглеждаше направо зашеметяващо с новия си панталон с ръб и къс потник,откриващ шкембето и ..до нея крачеше,тъй,все едно маршируваше не по-малко грозната Анна..тя беше постригата странно акосата ибеше оранживикава..явно бе предвидено да стане червена..беше с много гнойни пъпки по челото и страшно напълняла..като чели тренира сумо..Майк беше прав
Блеа иЯна еддвам се сдържаха да не подпомогнат цялостното преобразяване на двете момичета.
-Како ме зепаш аъ?! попита Анна.
Я ке ти разкаем игръта..ке дойдем и на нишо ке те напраим..пу ..
-Ебре! извика Саманта.Оти ке одиш..фания тая удари другата я ке им лепнем шамару че ше им се свет завии..
Бела и Яна се хилеха като умопобъркани докато Бела не пошушна на Яна..-Заеми се с Анна..аз ще поразкрася Саманта..повече да с харесва на Чес.
Бела запретна ръкави и направи две три заклинанийца пред погледна на удивените момичета и крайния резултата бе,че дланите и ходилата на Саманта се бяха превърнали в конски копита!А пък косата й бе станала още по-твърда като на кон и смърдеше така..че мухите се лепяха по ния..свършила работата си и изключително доволна Бела хвърли поглед към Яна,която тъкмо приключваше работа..Анна изглеждаше неповторимо..точно по вкуса на Майк..вече имаше магарешка опашка а лицето й бе релефно от акне
Момичетата потриха ръце и зарязаха тея нещастници да оплакват съдбата си
Тъкмо тръгваха..

Когато от зад се чу звук от копита. Дебелата Саманта се хвърли върху Бела, която беше с гръб, и я повали на земята. Яна изпищя, а после извика:
- Разкарай се...прасе такова....махни се от Аби! - момичето направи едно заклинание и копитното отлетя на зад. После Яна се наведе до Бела и и помогна да се изправи.
- Добре ли си? - попита тя.
Аби, която се бе навела и се бе потпряла на коленете си се изправи бавно, избърса кръвта, която беше потекла от устата и и погледна злобно Саманта...
- КАК СМЕЕШ!!! НЕ ЗНАЕШ ЛИ КАКВА СИ - НИКАКВА! НИКОЙ!!!!!!! КАК СМЕЕШ ДА МЕ НАПАДАШ В ГРЪб? В ГРЪБ?!!!!!! ТОЛКОВА ЛИ СИ ЖАЛКА??? ВСЪЩНОСТ ЗАЩО ЛИ ПИТАМ?! ТАКАВА СИ!!!!!!!! - извика много силно Бела, след, което насочи пръчката си към Саманта.
- Е, изглежда си добре. - каза тихо Яна и сви рамене, след което се затича след Аби.
- Абс, стига, не се занимавай с тия...те ще си го получат...знаеш как.. не си заслужава! - каза Яна, но Бела не спираше.
Саманта крачеше на зад, докато накрая не се бутна в едно дърво. Аби я стигна и упря пръчка в гърлото и. Яна дотича, а Анна се опита да отдръпне Бела.
- Не си познала - каза Яна и с махване с ръка накара момичето да отхвърчи назад и да се забие в едно друго дърво. Тя се свлече на земята и се разрева.
- Самиииииии, тия ша ни убияяяяяяят!!!!!!!!!!! Краййййййй, до днесссссс бяхмеееее!!! - хленчеше Анна. Панси лазеше към замъка и също ревеше.
- Наистина ще дойде моментът! - каза Аби и обърна гръб на Саманта, която още стоеше до дървото и трепереше.
Бела и Яна тръгнаха към замъка, като когато подминаха Анна, Яна каза:
- Стига си хленчила, дразниш ме! - и направи така, че идиотката да не може да издава никакъв звук. После стигнаха и до Паркинсън, която като ги видя спря и направи смешна стойка, все едно се опитваше да се скрие. Двете момичета я подминаха без дори да я погледнат...

Но тя не се предаде..тръгна да ги следва..
Бела рязко се обърна и понечи да я удари ама Саманта се развика..
-Нье!! Ни яъ пипай ей..оти тъй низнаеш с каго си имаш работа.Я ке викнем арни мъжаги..нема никой да ви опази..ша ядети бои та ушитие ша ви плюштиат!
Оти я като говорим не приказвам!
Блеа яповали с едно заклинание но тя се изправи..явно бепрекалено издръжлива..то с тея килограми...човек знае ли..
Тогава на бела и хрумна страхотна идея..тя направи заклинание такова,че гласа на Саманта да стане още по-писклив..се едно се е надишала с хелий!
-Ей,ебре!Как смейш,а?Тъй прави ли съ?Мен ся ни ми се занимава с вас..ма ша дойде ден..дет я че ви направя кат гръмнал пайончик в растика!

- Преди да заплашваш, по-добре се научи да говориш! - каза Яна, а Саманта погледна смутено.
- Епа, язе си говорим убаво! - викна дебеланата.
- Да, да виждаме! Направо си супер, нямаш си равна... - отговори и Аби и се изхили.
През това време Анна нещо ръкомахаше и се опитваше да проговори, а Панси обикаляше нервно в кръг, ръзмахваше си ръцете и викаше:
- Ша видите, ша видите, заяждате се с назе, ма нема да стане...

Бела я стрелна с един резрителен поглед,направи странна стройка и се загледа празно и преправи гласа си..

-Ша видите..ша видите..когат моите дриехи се пръснат по шиевовете...ша видитет как я у сумоте равна немам...оти ми говориш така..яз много убаво си говори..па и съм арна..малко мъжу ми капузанинът пари не ми давъ ма я кт го сбарам..ниема измъкване...
А я знаеш ли тъй...обърна се тя към Яна
Я съм толкоз убава..и арна..я ка те хванем и ша ти покажа яз..шоту..яз като говориа ние приказвам...ама ха!
Яна се заливаше от смях а онези бяха почервеняли от яд.
Бела спря да се напряга и се захили..