Беше ранно утро,Бела се събуди от песента на птичките и полуха на хладния ветрец..намираше се в двора,излегната на зелената трева,сего обсипана с роса.
Повдигна леко глава и усети,че тя много тежеше..."Защо нямам спомен,какво се е случило..."мина й през умът но бързо разсея мислите си и се огледа.
На пръв поглед дворът изглеждаше празен..нормално,едва сега се разсъмваше..Но ето,че тя не беше сама,от гората към нея бавно и уверено вървеше качулата фигура..
"Сънувам ли?"запита се Бела,но не получи отговор на въпроса си.
Тя тръсна сънено глава и се изправи,кой ли беше този..или тази.
Соро размитият силует се доближи до нея и свали качулката си.
На Албена й идеше да извика,но моментално подтисна желанието си,като прецени,че това е израз на слабост..а тя би могла да е всякаква но не и слаба.
-Здравей,чу тя пресипналия глас на вампира.
-На какво дължа честта-попита нагло момичето.
-Не се ли досещаш,скорошните събития не ти ли говорят нещо?
Момичето поклати глава..
-Волдемор и аз сключихме сделка,той твърди..
-Това не ме засяга-ледено отвърна Бела.
-Та,той твърди,че влияеш лошо на дъщерите му..а най-вече на Кармен..бои се,че сте станали прекалено близки.
Албена стоеше като закована..незнаеше какво да каже но бързо се опомни.
-Ясно,разрах намека.
-Радвам се..а сега лошата новина.
-Нима това беше добрата?
-Може да се каже..проточи Господаря
-Защо искаше среща с мен..защо просто не ме премахна от пътя си?
-Знаеш ли..ти и Кармен не сте обикновени,притежавате страхотни умения..жал ми е да ги погубя..но в момента,в който спрете да играете по правилата..и бам..и той прокара пръст през гърлото си.Двете заедно сте голяма сила..а за мен..и за Волдемор и изобщо за никого,не е изгодно това..
Момичето гледаше презрително най-виликият вампир
"Къде ли е Ван Хелсинг сега"помисли си Бела и се усмихна на дивата си мисъл..
-Няма да стане..убий ме няма да предам и да зарежа приятелката си.
-А искаш ли ТОЙ да умре..??!
-Кой е този той?попита стреснатата Бела но така,че да не проличи уплахата й.
-Виктор,мила моя..не забравяй че ластвам над него и над Ейнджъл...
-Дай ми време да помисля.
-Колко ти трябва?попита той нетърпеливо
-Седмица..
-Дадено,но не повече..тогава искам да ми съобщиш решението си.
Тя не отговори и си тръгна тихо..
