Good girls gone bad - SUMMER

Заглавие: Good girls gone bad - SUMMER Вто Сеп 23, 2008 10:39 pm

Историята за ледените кучки на Лос Анджелис продължава ... на яхта някъде в Атлантическия океан в "приятната" компания на семейство Бас и развратните им мисли.

И за да не забравите как изглеждат Самър Сантини и Рейчъл Смит

- Ох мисля че това лято ще е добро! - Рейчъл и
Сам , и двете с бански костюми нагоре и къси полички надолу , се
разхождаха по кея , а слънцето напичаше косите им. Щяха да прекарат
лятната ваканция на яхтата на семейство Еймс заедно с бащата на
Сантини. Няколко слуги качваха багажите на двете красавици , докато те
чакаха бащата на Самър да се появи и си говореха.
- Оо да , защото ако не е ... ще се гръмна.
- Спокойно Сас , това лято ще бъде чудесно ... - болезнено познат глас на
Рейчъл се обади иззад тях. Двете се обърнаха бавно само , за да видят
самодоволната физиономия на Чък Бас зад слънчевите му очила.
- Трябва да се шегувате с мен! - просъска Смит и погледна към Самър ядосано.
- Хей не ме гледай мен , нямам нищо общо с това!
- Добре ,че след по-малко от час ще ми се разкараш от лицето! - Рейчъл гледаше ядно към дявола от кошмарите си.
Чък само се усмихна лекичко и извърна поглед зад себе си. От там се задаваха Джордж Еймс и ...
- Барт Бас - представи се другият.
- Самър , Рейчъл ... поканих членовете на семейство Бас да прекарат
почивката си с нас , като благодарност че ме измъкнаха от болницата.
- Моля!? - изсъска Рейчъл и добави - Просто чудесно! - след което обърна
гръб на другите , качи се на яхтата и тресна вратата на каютата си.
- Малко е ... сприхава - опита се да я оправдае Самър и след последна
сладникава усмивка към останвалите, последва приятелката си на яхтата.
- Е господа ... отивам да се наслаждавам на лятото.
Доволен въздъхна Чък и с усмивка на лице и къси шорти се настани на един шезлонг върху паубата с коктейл в ръка ...

Ох това лято щеше да бъде диво ...

- Рейч? Рейчъл, отвори вратата! - вече половин час Сам се опитваше да влезе при приятелката си, но без успех. Яхтата бе потеглила преди 5 минути и блондинката искаше само да се изтегне на някой шезлонг. Но за тази цел трябваше да провери червенокоската. А за тази цел трябваше да я види поне. - Добре щом не искаш да ми отвориш отивам да извикам Чар.
- ДА НЕ СИ ПОСМЯЛА! И защо му викаш Чар? - отвори най-сетне вратата Смит.
- Името му е Чарлз. Той настоява всички да му викат Чък. Но на мен това не ми харесва за това му викам Чар. По същата причина той ми вика Саси. - поясни Самър влизайки в каютата на приятелката си. Все още не бе споменала на Р., че нейната каюта е на горния етаж, както и тази на баща и. Следователно на първия етаж оставаха тези на Рейчъл и двамата Бас. Под палубата бяха кабинета на Джордж Еймс, киносалон, кухнята и трапезарията. - Виж, знам, че с него не се разбирате, но ще прекараме близо 3 месеца заедно, така че не може ли поне да се държте цивилизовано? - попита угрижено Сам. Червенокоската повдигна рамене.
- Ще се опитам, но само ако и той.
- Мерси! - гушна я блондинката и тръгна да излиза. - Аз съм на шезлонг на палубата. Чакам те там. - с радостна крачка тръгна към споменатата дестинация. Когато пристигна седна на шезлонг до Чък или поне така си мислеше. Всъщност седна върху баща му. - Опс. Съжалявам. - бутна краката на Бас младши на земята и седна на неговия шезлонг. - Дръж се цивилно с Рейч или ще те удавя! Искам да си почина, тъй като годината не беше от най-спокойните за мен, така че... - заплаши го Самър.
- Тц тц, Саси, възмутен съм. Знаеш, че аз съм джентълмен...
- Не и когато си около нея.
- Просто не мога да се сдържа да не зарадвам с комплиментите си такова красиво създание.
- Ъгх... някой да ме гръмне! - изстена Сам докато отиваше към кабината на баща си, за да разбере накъде отиват първо.

Но не и се наложи да стига до там. Баща й я
пресрещна на половината път , а качвайки се по стълбите се засякоха и с
Рейчъл. Тримата се върнаха отново на паубата при семейство Бас. Смит и
Чък си хвърляха убийствени погледи и Сам едва успяваше да не се
разхили.
- Ее мисля , че е време за вечеря - наруши тишината
Джордж и направи път на дамите и Чък да минат пред него по пътя за
трапезарията.
Часът беше едва шест и може да се каже , че никой от
присъстващите нямаше апетит ... но някак си не намираха какво друго да
правят. Вечерята се състоеше в гръцка салата с риба тон и бял
риган;суши и за десерт сладолед-карамел и шоколад. Сам хапна малко
суши, Рейч опита малко от шоколада , а Чък дори не си направи труда да
докосне приборите. Той местеше поглед ту към Рейчъл , ту към Сам и се
усмихваше.
- Какво!?- най-сетне изнервено попита Смит , ноо не получи отговор.
- Кхъм , кхъм - Еймс се покашля уж , за да накара другите да млъкнат , но
това така или иначе не беше нужно , защотото тишина вече имаше. -
Изникна ми малко работа в Ню Йорк , затова се налага да ви оставя за
няколко седмици.
- Какво! - ядосано попита Сам. Тя се надяваше с
пътешествието да изгладят поне малко отношенията с баща си , а и не и
се оставаше сама с каращите се Рейчъл и Бас. - Значи ще ни зарежеш
сами!?
- Самър , трябва да отида - гласът на Джордж Еймс беше станал сериозен.
- Просто чудесно! - възкликна Сантини , остави чашата си с шампанско и
ядосано стана от масата. Баща й се извини на гостите и последва дъщеря
си. Виковете им се чуваха още дълго.
- Аз ъъ мисля да лягам - каза Рейч , не успявайки да измисли друго и се насочи към своята каюта. Чък я последва.
- Виж , просто ме остави на мира!? Ок?
Червенокоската се беше изнервила достатъчно много , че да е кисела без причина. Тя влезе в каютата си и тресна вратата.
- Щом искаш - каза Бас от другата страна на вратата - Но ако искаш
компания , знай че съм в съседната каюта. Само гледай да не сбъркаш и
да тръгнеш на дясно към баща ми ...
- МОООООЛЯЯЯЯ?

- САМЪР!
- НЕ! ТИ ОБЕщА!
- НЯМАМ ДРУГ ИЗБОР!
- ВИНАГИ ИМА ДРУГ ИЗБОР! ТИ ВИНАГИ ИМАШ ДРУГ ИЗБОР! Ти си Еймс, нали? А един Еймс винаги прави само това, което иска! Ти ми го каза! Казваше го и на мама, когато тя се оплакваше от ходенията по балове и т.н. Аз си мислех, че искаш да си с мен. Че сега аз съм най-важното нещо в живота ти. Че... наистина те е грижа за мен! - Сам не крещеше вече, но от очите и капеха сълзи. - Че лекцията на баба наистина ти е вкарала ум в главата и че най-сетне си видял, че имам нужда от теб! И двамата знаем, че колкото и силна да се правя аз имам нужда от семейството си, от приятелите си, който сега се свеждат единствено до Рейчъл! Мислех, че ще прекараме едно страхотно лято въпреки Рейч и Чар и че ще опозная най-после баща си. Както и ти ще ме опознаеш. Прекалено дълго време те мразех, татко. Заради убийството на мама, заради това, в което се превърнахме ние, децата ти, заради Киара. Но най-много те мразех, защото ме изостави. А обеща, че няма. И СЕГА ГО ПРАВИШ ПАК!
- Сами, аз... Обичам те! Ти наистина си най-важното нещо в живота ми. Винаги си била. Дори когато с Маркъс се преместихме се обаждах поне два пъти на ден, за да разбера как си. Аз бях този, който предложи на Оливия да се запишеш на курсовете за мажоретки. Аз бях този, който забави появата на истината за теб и Киара в нейното училище. Но не можех да съм близо до теб колкото и да ми се искаше. Приличаш толкова много на майка си, че всеки път щом те погледнех сърцето ми се свиваше от вина и угризения заради това, което и причиних. Но сега обещавам, че след няколко седмици, най-много месец ще съм тук и повече няма да се отделям от теб докато не ти втръсна! - Самър извъртя очи, но лека усмивка се появи на устните и. Отиде до баща си и го гушна.
- И аз те обичам, тате. - той я целуна по главата.
- Хайде да се качваме да спим.
- След малко. Отивам да се поразходя по палубата малко. - той кимна, а Сам се запъти да се поразходи. Седна близо до носа на яхтата и се замисли. След известно време усети как нещо подобно на сако се спуска по раменете и. Обърна глава леко объркано, за да застане очи в очи с Барт Бас.
- Съжа...
- Няма нужда да се извиняваш, Сам. Всички сме имали своите неуредици с родителите си. - момичето леко се усмихна и се загледа напред.
- Може би възложих прекалено големи надежди на това пътуване.
- А може би не, красавице. - преди тя да попита какво има в предвид той вече бе станал и тръгнал към каютата си. сам прехапа долната си устна. Може би беше прав... Зачеркнете това. Беше прав и беше прекалено готин дори и на близо 40 години, за да не бъде поне веднъж с него.... Поне! Rolling Eyes

- Защо не ми каза за каютите!? - мислите на Самър за Барт бяха прекъснати от ядосания глас на Рейчъл.
- А ... каккво?
Объркана Сам вдигна глава.
- За това, че ще спя стая до стая с Бас?
- Оо да , съжалявам - каза разсеяно Ес и се взря отново в морето и вълните.
-СЪЖАЛЯВАМ?! Това ли ще кажеш!? Просто едно съжалявам?! - Смит беше
прекалено кисела и имаше нужда да си изкара яда на някого. Изглежда
този някого щеше да е Самър.
- Какво искаш да кажа?! - не и остава
длъжна и Сам. Беше и дошло от гуша всичко да се проваля. - Исках да
бъда в каюта до баща ми , а това беше единстената такава?! Какво искаш
да ти кажа Рейчъл? И аз не знаех , че Чар ще идва , но такъв е живота.
Приеми го!
Ядосана Сам удари по паубата и се изправи. Двете
кралици се спогледаха за миг - в очите им се виждаше толкова болка и
яд. Сам поклати леко глава , отмести поглед и с бърза крачка влезе
вътре , затваряйки вратата след себе си. Рейчъл остана сама , но не за
дълго.
- Признай красавице , че раздразнението ти е просто една маска зад която се крие страстта ти ... ние сме еднакви ...
С всяка дума Чък Бас се приближаваше все повече към героинята от сънищата си. Хвана ръката й.
-Да , така е ... - зaпочна Рейч и погледна прилъстително към момчето до
себе си - а ...кръвосмешението е непристъпен грях! - след последните си
думи , Смит дръпна рязко ръката си , изгледа го студено и си тръгна.

Беше
прекалено горда да се извини на Самър просто така , но яда й към Чък
надделя и тя бързо се качи по стълбите към каютата на Сантини. Почука и
след секунди Саси отвори.
- Този ... Чък БАСТЪР! - бяха първите
думи , който чу блондинката. Рейч влезе бясна в стаята и седна на
леглото. - Искам ... искам да го прецакам! - Смит почти съскаше.
- Виж , виж ти ... някой се върна в играта - с лукава усмивка Самър се метна до Рейч на леглото. - Съгласна съм.
- А? - неразбиращо попита Р.
- Чу ме. Нека го прецакаме , ще му направим "малка клопка"
- Ес, значи не си ... ?
- Не , а и да бях просто щях да те прецакам по някое време.
Сам смигна на приятелката си , след което и двете се засмяха.
В следващият час мислеха пъклени планове срещу Чък. Тъй като първите дни от пътуване по море винаги са много уморителни , двете постепенно се унесоха в сън. В двата края на леглото ...

- АУЧ! - беше
първото , което се чу на сутринта , точно от каютата на Самър. Рейчъл
се беше претъркулила от леглото и се беше ударила в нощното шкафче.
Разтривайки главата си , тя вдигна поглед и ... проплака.
- Виж ти ... мечтаната гледка за всяко момче - Чък стоеше пред отворената врата , подпираше се на рамката с мелба в ръка и гледаше с лека усмивка към двете момичета. Сам се размърда и се събуди , разтърквайки очи.
- Ти какво , следиш ли ни? - Рейчъл се беше изправила и си търсеше гривната , която и беше паднала от ръката.
- Това ми е мечтата Р.
- Сигурна съм.
- Е какво има? - включи се в разговора и Сам.
- Баща ти си тръгна по-рано тази сутрин. Идвам да ви съобщя радостната новина , че вече сте само вие и семейство Бас ...
Рейчъл не каза нищо , а само още веднъж изстена. Самър обаче изглеждаше ядосана ...

- Ъгх! - Самър хвърли одеалото върху главата си. - Надявам се да се удари пак някъде!
- Не го мислиш. - спокойно я отряза Рейчъл. Сам се показа.
- Права си. Просто ме е яд, че постъпи така. - нацупи се блондинката. Седнала в леглото с разрошената коса, сънливо-бясно изражение и нацупени устни представляваше много забавна картинка. Рейч сложи гривната си и седна до нея.
- Той поне прави дори и минимални усилия. - каза червенокоската.
- Знам. Ама това не ми помага особено. - изпъшка Сам и се отпусна назад.
- Закуската е готова. - обади се четвърти глас- Барт Бас.
- Супер, значи ще ни оставите да се оправим на спокойствие.
- Рейч, ти си на долния етаж. - припомни и С.
- Мамка му! Не може ли баща ти докато го няма да се преместя в неговата спалня? - попита обнадеждено Р.
- Оф, какво да те правя! - седна пак на леглото Саси. - Ама сама ще си местиш работите.
- Страшна приятелка си.
- Знам. - след тази размяна на "любезности" червенокоската скочи от леглото на блондинката и тръгна на долу.
- Аз отивам да и преча. - оповести Чък с лукава усмивка докато привършваше мелбата.
- А имах си аз! - отвърна Сам въртейки очи, макар момчето вече да бе изчезнал. Останаха само тя и Барт. С. се чудеше дали това снощи, което той каза е само някаква илюзия или е било истина. - Сакато ти е на стола. - наруши тишината след няколко секунди. Тръгна да става, за да стигне до банята когато той се приближи до нея без да казва дума. Хвана я за ръцете и я придърпа към себе си. Краката и от това дръпване се оплетоха и тя се озова в прегръдките му, а устните им бяха слети в страстна и искаща целувка. Целувка, която нямаше нищо общо с тези на Джон, Лукас или което и да било друго момче, което бе целувала. Тази целувка и замъгли разума. В нея говереха само инстинктите и, който искаха още и още. Тялото и бе плътно долепено до неговото, а ръцете им сякаш бяха със собствено мнение и се движеха сами. Въпреки височината си от 1.70 см. бе по-ниска от него и за това бе на пръсти. Когато се чуха приближаващите се гласове на Рейчъл и Чък се пуснаха, за да си поемат въздух и за да не ги хванат. Но това не бе особено добра идея, защото Сам не бе успяла да възвърне контрола върху долните си крайници и се озова по задник на земята. След секунда разбра причината за падането си.
- РЕЙЧЪЛ СМИТ, ПРЕСТАНИ ДА СИ РАЗХВЪРЛЯШ БИЖУТЕРИЯТА НА ВСЯКЪДЕ! - на вратата се показа Рейч с невинна физиономия.
- Значи си намерила обецата ми. - Сам само изсумтя нещо, хвърли и я и влезе в банята. Затваряйки вратата се отпусна на пода. "Това беше сън... Вълшебен, страхотен сън..." Когато се навря под душа и пусна горещата вода, но вместо нея потече ледено студена се увери, че не сънува.
- А, пътуването едва сега започна! - изстена Саси докато се обличаше в гардеробната, която бе свързана с банята. Реши, че бежов бански, къси розови панталонки, сребърни гердан за врата и халки за ушите ще и помогнат да изкара деня. Къде ли останаха очила на "Dior"? Ето ги. Вече наистина бе готова. Докато не отвори вратата да се сблъска с Чък. Буквално.
- Чар, искаш да те удавя или да те сготвя за обяд?
- Не, само да те питам дали имаш резервен ключ за... - посочи с глава съседната стая. Сам извъртя очи.
- Аз - не.
- Кой? - С. показа с глава към влизащата камериерка. След което му смигна и излезе. Рейчъл щеше да я убие, но... Иначе нямаше да е забавно лятото, нали?

- Р. още ли мести нещата си? - Чък Бас и Самър
Сантини се бяга изтегнали върху паубата и се препичаха на слънце с
коктейл в ръка. И докато те си почиваха , Рейч мъкнеше куфари по
стълбите. Бащата на Сам беше решил , че не им трябва много персонал , който да им се мотка и като се изключи готвачът ( който между другото
управляваше и лодката ) и камериерката, която чистеше стаите нямаше кой
да и помогне. Барт Бас се беше заключил в стаята си и трескаво
провеждаше телефонни разговори, а Чък пък беше "любезно" отблъснат , след като си предложи помощта.
- Не мога да я разбера защо трябва да си мъкне и дюшека?!
- Сас, никой не би искал да спи в леглото на бащата на най-добрия си приятел. Особено ако е Джордж Еймс.
Самър извъртя очи уж , че е съгласна , но в същото време си представяше как Bарт Бас я целува страстно в спаляната си. Вярно Чар не и беше много
близък , но май след три месеца прекарани заедно , щяха да станат.
- Офффф свърших! - Рейчъл се показа на вратата. По бузите и се виждаше лека руменина.
- Ъм Р. не мислиш ли че с тази рокля , ще ти е малко жега тук? - Сам
свали очилата си и погледна към червенокоската. Същото направи и Чък но с по-странно изражение.
- Хубава рокля - той я изгледа от горе до долу ... няколко пъти.
- Не се и съмнявам - студено му отвърна Рейч и се настани на ъгълчето на шезлонга на Сам. - Хей това не е ли яхтата на Лукас!?
- А?
Рейч посочи право напред. И наистина , в далечината ( достатъчно Рейч да
различи де ) се виждаше яхтата на Скот. Изглежда и от там ги бяха
забелязали , защото лодката се приближаваше към тях ...

П.С Ради оставям го така незавършено , защото нещо нямам муза още и нз какво да пиша. Сорка

- Мамка им! - измрънка Самър ставайки от шезлонга.
- С., къде отиваш? - попита Рейчъл учудено.
- Да се напия преди да са дошли, че да имам оправдание за дето съм удавила Тъкър. - каза през рамо Сам и тръгна към кухнята. По пътя в ума и беше само мисълта: "Тоя кретен пак ще се разланка и може да убие всичките ми шансове olor=red]- Мамка им! - измрънка Самър ставайки от шезлонга.
- С., къде отиваш? - попита Рейчъл учудено.
- Да се напия преди да са дошли, че да имам оправдание за дето съм удавила Тъкър. - каза през рамо Сам и тръгна към кухнята. По пътя в ума и беше само мисълта: "Тоя кретен пак ще се разланка и може да убие всичките ми шансове с..." Края на мисълта и бе прекъсната от сблъсъка с някого. Макар и коридора да беше тесен и не много дълъг блондинката успя да падне по задник ПАК! Отвори едното си око и видя лукаво усмихващ се Барт Бас, който бе протегнал ръка към нея. Тя го изгледа злобно и стана сама. Не беше в настроение знаейки, че Джон всеки момент ще довтаса, а тя не е успяла да стигне до алкохола все още. Тъкмо щеше да го "насоли" когато се чу:
- СААААААААААААААМ! - спомената изръмжа като ранено животно и минавайки покрай Барт тръгна с бърза крачка към кухнята. Само дето не направи и две крачки преди ръката на Бас да се увие около нея.
- Какво има, красавице?
- В момента ми пречиш да стигна до алкохола, който ще ми е оправдание за убийството на Тъкър.
- Защо?
- Защото е кретен, идиот и тъй нананататък. И защото ще започне да ме критикува, че съм приела предложението на баща ми да се сближим. И защото пак ще почне да ланка за тъпия облог. Виждаш ли? Доста са причините.
- Не е нужно да го убиваш заради това. - беше скъсил разстоянието между тях и сега дъха му пареше кожата на врата и.
- Имаш друг в предвид? - предложи с тих глас Сам тъй като той не влияеше особено добре на ума и и неговата дейност.
- Хайде, красавице, ти си умно момиче... - недовърши мисълта си, но нямаше и нужда. Самър схвана идеята му. Трябваше да накара Джон да побегне от нея. А за това имаше два варианта: или да я хване с Барт, или с Чък да му осигурят шоу, което да не забрави скоро. Първия вариант определено беше прекалено рискован. Кой знае на кого щеше да каже? Но за втория трябваше доста да убеждава Чар, а и как щеше да го приеме баща му? Освен ако... На лицето и се появи идентична усмивка на неговата. Надигна се на пръсти и впи устните си в неговите за секунди. Точно когато се отдръпна Джон влетя в коридора.
- Хей, Сам, аз...
- Явно не си умрял, така че не ме интересува. - отряза го с ледено спокойствие блондинката, завъртя се на токчетата си, смигна леко на Барт и продължи към кухнята, но вече с друго намерение. Искаше сладко! А после щеше да въведе плана си в действие. Тъкър гледаше след нея с отворена уста. Бас-старши едва успяваше да скрие усмивката си. това момиче определено знаеше как да задържи мъж до себе си, но и как да го разкара по най-гадния и болезнен начин. Определено това щеше да е забавно.

2 часа по-късно...

- Хахаха... Колко си сладък! - мъркащ и почти стенещ от удоволствие глас принадлежащ на Самър Сантини се чу от кухнята. Когато Рейчъл, Лукас и Джон отвориха вратата видяха голия гръб на Чък Бас и увитите крака на Сам около кръста му. Самото момиче бе подпряно на мивката. Устните му се намираха на врата и, а ръцете му на хълбоците и. Нейната глава бе отметната назад, а ръцете и бяха вкопчени в косата му. От устните и се откъсваха стонове на удоволствие. Барт и бащата на Тъкър бяха в кабинета на баща и. Тя бе изчакала първо възрастните да изчезнат на някъде и тогава да започнат с играта. Надяваше се, че Бас-старши няма да се ядоса. Все пак това бе колкото нейна толкова и негова идея. А и двамата знаеха, че те не биват да бъдат видяни... Все пак можеше да и бъде баща. За това и сега двамата с Чар разиграваха тази сцена. Той, за да и помогне и да накара Рейчъл да ревнува, а тя - да накара Джон да я остави на мира.

- Какво по ... - Лукас не можа да довърши
репликата си и застина с отворена уста. Почти също толкова унемял ,
колко и Тъкър, който не можа да издаде и стон.
- Я какво си имаме
тук ... - започна Рейч , а гласа й беше леко ироничен. - Казах ви , че
момчетата идват , трябваше да бъдете хм ... по-потайни.
Естествено
Смит беше разбрала веднага плана на Саси. Неестевената поза на Сам
върху ръбестата неудобна мивка , а и ръцете на Чък , който беше сигурна
, че по принцип щяха да са хванали Сантини на някой по-пикантно място ,
направо личаха от километри. Е поне за тези , който се овладяват
по-бързо. Ии въпреки , че и беше страшно смешно от гледката на двете
"дяволчета" тя реши да помогне на Сас.
- Кааакво? Ти си знаела за тях?!
Джон най-сетне успя да каже нещо.
-
Амии .... - проточи Рейч , извъртя очи , след което каза учудващо
миличко - Ние с Чък отиваме на паубата , вие си се разбирайте.
Тя
грабна ръката на Бас , който все още беше без риза , и го задърпа.
Когато се отдаличиха достатъчно , че другите две момчета и Сам да не ги
чуват , Рейчъл се обърна. На лицето и се беше разляла иронична усмивка.

- Не мога да повярвам , че използва Сас , да ме накараш да ревнувам
- Смит се засмя тихо , след което се завъртя на токчетата си и тръгна
към паубата , но след миг се закова на място. Обърна се - Хей Бас, ето
ти малко уроци по ревност. Лукас!
Последните думи червенокоската
извика. След по-малко и от пет секунди , бившото и гадже се появи на
вратата. Все пак нямаше голямо желание да чува скандала на Сам и Джон.
Смит обгърна ръцете си около врата му и почна да го целува страстно.
- Знаеш ли ... липсваше ми ...
Докато
целуваше Лукас, Рейчъл гледаше лукаво към Бас , който още стоеше при
тях ... с присвити устни. След минута изглежда не успя да издържи да ги
гледа и се насочи към паубата. Рейч веднага отлепи устните си от тези
на Скот.
- Какво ... ?
- Шшш - Смит сложи пръст пред устните на
Лукас, за да го накара да мълчи, след което го завлачи към паубата,
точно както преди малко и Чък. Но там ги очакваше изненада ...

В кухнята:
- КАК МОЖА?
- Как можах какво?
- ДА СИ С ДРУГ ДОКАТО...
- Докато ходим ли щеше да кажеш, Тъкър? Да те светна. НИЕ НЕ ХОДИМ, КРЕТЕНОИДНО, МАЛОУМНО, БЕЗМОЗЪЧНО, ЕДНОКЛЕТЪЧНО СЪщЕСТВО ТАКОВА! - развика се бясна Самър. Даже не видя и кога Лукас е изчезнал. - НЕ ТЕ ОБИЧАМ! ДОРИ НЕ ТЕ ХАРЕСВАМ! ПОМНИШ ЛИ, ЧЕ ТИ БЕШЕ ТОЗИ, КОЙТО ПРЕСПА С АМБЪР "БЕЗ ДА ИСКА"? ПОМНИШ ЛИ, ЧЕ ТИ БЕШЕ ТОЗИ, КОЙТО ДОРИ НЕ СИ НАПРАВИ ТРУДА ДА МЕ РАЗБЕРЕ? КАКВО КАТО СЪМ СПАЛА С ТЕБ? СПАЛА СЪМ И С ЛУКАС! СПАЛА СЪМ С ПОВЕЧЕ МОМЧЕТА, ОТ КОЛКОТО ПОМНЯ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 5 ГОДИНИ! АЗ ДОРИ НЕ ТЕ ХАРЕСВАМ НИТО КАТО ПРИЯТЕЛ, НИТО КАТО ЧОВЕК! ДРАЗНИШ МЕ, ТЪКЪР! И да, смятам да дам на баща ми шанс. Да изгладим нещата помежду си. Все пак сме баща и дъщеря... Все пак сме еднакви.
- Шанс какъвто аз няма да получа, нали? - попита тъжно Джон.
- А ти какво очакваше? Че ще те чакам цял живот да се събудиш и да ме видиш? Че всичко все пак ще завърши с хепи енд? - блондинката се разсмя студено и без следа от веселие в гласа и. Изгледа го презрително, оправи горнището на банския си и тръгна към останалите. На вратата се озова лице в лице с Бас и Тъкър-старши. Явно бяха дошли докато е крещяла по Джон, защото когато Чък и Рейчъл излязоха тях ги нямаше. - Господа. - тръгна да минава между тях.
- Мисля, че с вас, госпожице Сантини, трябва да си поговорим. След като баща ви не е тук ще се наложи аз да кажа някои неща. - спряха я гласа и ръката му хванала я за лакътя. Сам извъртя очи, макар да знаеше, че това е шоу само за пред другите. В момента, в който влязоха в кабинета гърба и се озова в контакт с вратата. - Хубаво шоу, красавице. - устните му се впиха във врата и, аот нейните се изтръгна истински стон на удоволствие какъвто само той успяваше да изтръгне от нея.
- Надявам се, че нямаш нищо против, че използвах Чар.- прошепна Сам почти неспособна да приказва.
- С удоволствие бих бил на мястото на сина си, но и двамата знаем, че тази връзка не трябва да излиза на яве.
- Аз нямам проблем с това. Но имам проблем с огромното ти желание да ланкаш като вместо това можеш да вършеш с тези устни къде-къде по-приятна работа. - притисна се в него блондинката. С едната си ръка Барт Бас заключи вратата като вътрешно се усмихваше на начина и на мислене и на непукизма, който проявяваше относно частта, че е женен и по-голям от нея. През следващия час никой не ги чу, нито ги видя извън кабинета... И по вярвайте на Сантини когато ви каже, че някой неща са най-хубави в големи количества... Wink

И докато Сантини и Бас старши се забавляваха в каютата, на паубата настроението не беше никак весело. Когато Рейчъл и Лукас нахлуха там завариха сестрата на Скот върху Чък , който се усмихваше доволно и прокарваше пръсти по крака й , докато тя го
целуваше.
- Направо не искам да питам ... - поклати глава Лукас и
се обърна към Рейч ,за да не гледа какви мръстотийки прави сестра му ( по-малката му сестра ) - Първo Самър, а сега и Лил?!
- Остави го ...
- Рейч прокара пръсти през косата на момчето и го целуна страстно
бутайки го към вратата. На изхода обаче, се засякога с Джон , който
изглежда беше в ужасно настроение.
- Тръгваме си.
- Но Джон , аз ъъъ ...
- Лукас! Ако Смит е дори наполовина толкова гадна кучка колкото и Сантини не си заслужава. Да се махаме.
Скот
погледна към Рейч за миг, след което погледна и към Тъкър. Изрече
безвучно с устни нещо от рода на "съжалявам" и повика сестра си. Джон погледна последно с омраза към Чък и си тръгна , следван от двамата
Скот.
- Какъв загубеняк! - Чък се усмихваше иронично и изглежда се наслажаваше на обстановката.
- Браво Бас. Впечатлена съм - с подобно усмивка Рейчъл се приближи към шезлонга на Чък. - Да ме накараш да ревнувам с Лил ... хитро.
- Е , получи ли се Р.?
- Абсолютно ... - Рейч се настани върху Чък и обви краката си около него.
- Точно започвах да ...
Смит сложи ръка върху устните му.
- Замълчи или ще си променя решението. Това дърдорене започва да ме дразни.
Чък се усмихна леко , след което пусна ръката си по крака на "желанието си".
- Оу! - повдигна Рейч сякаш беше перце и я понесе на някъде.
- Чакай! Ще казваме ли на Сам?
- Кой е този , който сега дърдори?!
Със страстни целувки Чък понесе Рейч към каютата си и кой ли знае какво е ставало после , но още дълго цялата яхта беше тиха ... или поне извън спалните ...

Май момчетата Бас не си поплюват. X.O.X.O ...

На другата сутрин:

9:00
- Здравейте, момичета! - поздрави Барт Бас без да сваля поглед от вестника. Самър и Рейчъл току що се бяха появили и настанили в трапезарията. Липсваше само Чък... или не.
- САМЪР! РЕЙЧЪЛ! - чу се вбесения глас на Бас-младши. Когато го чуха двете момичета изпопадаха от столовете си от смях. Възрастния мъж повдигна вежда и погледна към Сам и Рейч. И двете бяха с бански, но червенокоската с панталонки, а блондинката с поличка. Бяха се свили на топки на земята и едва си поемаха дъх. Тъкмо когато щеше да попита какво е станало сина му влезе в трапезарията.
- Чарлз, какво ти се е случило?
- Те двечките! - каза през зъби споменатия, а момичетата се разсмяха още повече.

Два часа по-рано...

- Сам, събуди се! Сам! - някой шепнейки буташе блондинката и прекъсваше съня и, който бе свързан с последните действия на яхтата... Или по конкретно случката в кабинета.
- Какво? - измрънка Сантини усещайки, че Рейчъл няма да я остави да спи.
- Време е за отмъщение! - ухили се лукаво Рейч. Приятелката и като пружина седна в леглото чувайки думата "отмъщение".
- Цялата съм в слух! - чеврнокоската на бързо и обясни плана и след половин час бяха в стаята на Чък. Тихо и почти безшумно двечките влязоха в неговата гардеробна и прибраха в един куфар всичките му дрехи. Сложиха на една закачалка един цял женски бански. След което замениха парфюма му с течност много наподобяваща ароматизатор за кола, във флакона на крема му за след бръснене сложиха вакса за обувки (добре, че флакона е непрозрачен!), а за десерт на гърдите му (макар и много трудно) с химическо червило написаха "I`m gay and I love it!". Доволни и щастливи се върнаха по стаите си, зада се до оправят. Тъкмо когато бяха слезли на първия етаж чуха, че Чък е буден и хукнаха към трапезарията.
Където сега Бас-старши гледаше изумено сина си. Двете виновни се хилеха все още, макар че вече ги боляха коремите.
- Чар, ние не сме ти виновни, че си решил да си признаваш, че си гей! - успявайки да се съвземе малко каза Самър след което пак избухна в смях.
- Ох, ще получа мускулна треска от толкова смях! - оплака се от другата страна на масата Рейчъл. Така предизвика още повече смеха на С.
- Момичета, поздравления. Мога да кажа, че отдавна не съм виждал толкова оригинална шега. - гледайки насмешливо сина си каза Барт. А, да. Чък наистина бе облякъл банския тъй като всичко друго бе за пране или изчезнало. Но написаното все пак се виждаше. Лицето му бе черно, а от него се носеше миризма на спарен автомобил.
- Естествено! - успявайки най-сетне да спре да се хили каза Рейчъл. - Все пак не сме "ледените кралици" на "Пантеран" за нищо.
- Което ми напомни, че трябва да се обадя на Хейли. Интересно ми е да разбера какво е решила. - подметна Сам, а приятелката и кимна.
- Но първо си искам дрехите! - настоя Чък. Двете се спогледаха.
- Ами приятно плуване тогава. - ухилиха още повече момичетата. Чар бясно се обърна и отиде да се окъпе, а после да претършува и стаите на С. и Р., а те седнаха да закусват заедно с Барт. След което се оттеглиха на шезлонгите с коктейл в ръка и говорейки си с Хейли по телефона.

Няколко часа по-късно , някъде из Атлантическия океан:
- Вече не е смешно! Къде са ми дрехите!? - Чък беше претършувал навсякъде из яхтата, но нямаше и помен от тоалетите му. Той скърцаше със зъби , докато Ес и Р. се наслаждаваха на "прекрасната" гледка на Бас по женски бански.
- Да му кажем?
- Остави го да се мъчи още малко.
Самър се прозя лекичко и свали очилата си. Часът беше 2 и половина и мързела я налегна тройно повече. Р. се беше зачела в някакво списание и не и обръщаше много внимание. - Мисля да полегна малко ... не ме буди.
- Ок. - Рейч махна разсеяно с ръка на приятелката си , в знак че е разбрала и отново извърна поглед към четивото си. Самър поклати леко глава , сякаш искаше да каже " луд човек " и влезе вътре. Само че , вместо към своята каюта , пое към кабинета на баща си. Беше и скучно и имаше нужда някой да си играе с нея ...
- Самър?- Бас старши стоеше зад голямото махагоново бюро и преглеждаше разни проекти за одобрение.
- Липсваше ни на паубата ... - Ес се усмихна прелъститело.
- Имах работа - отвърна сериозно Барт и се опита да се концентрира отново върху документите. Сам обаче не се отказваше. Избута няколко книжа , седна на бюрото и кръстоса крака точно пред Бас.
- Са ...
Преди да е довършил , блондинката впи устни в неговите ...

През това време :
- Няма ги там - каза оттегчено Рейч и вдигна глава от списанието. Чък задничаше зад борда, да види дали дрехите му не са скрити в една ниша , от външната страна на рамката. Бас не отговори нищо , а само се дръпна от там и се настани върху един от шезлонгите.
- Е , ще ми кажеш ли къде са?
- Ще изпълниш три мои желание в замяна , съгласен?
Вече отчаян , Чък кимна с глава. Беше наясно , че това е опасен договор , но нима имаше избор?
- В кабинета са. В шкафа от лявата страна , зад един кашон с хартия.
Без да се мота, Чък скочи енергично и влезе вътре. Рейч го проследи с поглед , след което въздъхна оттегчено и се върна към списанието си. Почваше да и писва безкрайното море, мечтаеше да види бряг ...
Чък изкачи с три крачки стълбището и застана пред вратата на кабинета. Натисна дръжката и ...
- Самър? Какво ...
Иронична усмивка се разля почти веднага на лицето на Бас младши. Беше заварил Самър притисната на стената не от друг, а от баща му.
- Виж ,виж ти ...
- Чък , предупреждавам те ... - Барт изгледа заплашително сина си , но момента не беше подходящ за този поглед. Чък се засмя тихо.
- Спокойно ... татко , няма ви издам , или поне не за сега ...

- Хубаво, Чар! Какво искаш? - извъртя очи Самър.
- Саси, обиждаш ме! Все пак се познаваме отдавна. - сложи ръка на сърцето си Чък
- Заради това и те питам какво искаш. - отвърна Сам.
- Да знам всичко за връзката и с Лукас Скот. - момичето изсумтя. Седна на най-близкото кресло и кръстоса крака.
- Беше... Показна. Направи го, за да ме дразни тъй като в началото се мразехме. Аз пофлиртувах с него пред цялото даскало и тя го заряза. Той се опита да си я върне, но Рейч е дебела глава и след време просто и мина увлечението по него. Финито. - отегчено каза на две на три историята Сам.
- Е, беше ми приятно да си побъбрим, а сега си вземам дрехите и изчезвам. - ухили се Чък и след 2 минути го нямаше.
- Справяш се със сина ми по-добре от колкото аз. - отбеляза Барт сядайки на креслото срещу нея.
- Хмм.. Май имам някакъв усет как да се оправям с мъжете Бас. - подсмихна се блондинката и се премести в скута му.
- Нима?
- Ооо, да! - прокара нокти по гърдите му, а след това впи устни в неговите.
- Някой ден ще бъдеш моята смърт, красавице! - прошепна мъжа в ухото и.
- Да се надяваме, че този ден няма да е скоро!
- Защо?
- Оо, не с това твое желание да приказваш...
- Самър! - твърдо каза Барт. Сам извъртя очи отегчено и стана тръгвайки към вратата. Само, че тоя я хвана преди да е направила и две крачки. - Защо, красавице?
- Защото ми е забавно с теб. Защото ми харесва това, че мога не само да спа с теб, но и да приказваме. Защото... За пръв път след като се сприятелих с Рейч чувствам, че на някого поне малко му пука за мен. Не казвам, че аз или ти се обичаме и бла бла.. Някакви си там романтични глупости. Казвам, че ми е приятно с теб и че не искам да те пусна. Поне не още. - сви рамене Сам. - О, боже! Не ми влияеш добре. Почнах да ланкам сантиментални глупости пак! - опита се да си тръгне, но не успя.
- Може и аз да нямам намерение да те пускам да си ходиш, красавице. - придърпа я към себе си и впи устните си в нейните.

- Виждам , че си си намерил дрехите - повдигна очи Рейч и погледна към учудващо веселия , според нея , Чък. - Какво е станало ... надали си толкова весел ,само защото вече си по шорти.
- Оо не се и съмнявай - подсмихна се Чък и не каза нищо друго , а само се настани върху един шезлонг. Спокойствието му обаче не трая много.
Не след дълго , в небето се чу шум от хеликоптер. Чък и Рейч наблюдаваха как малката черна точица се приближаваше все повече към тях , докато накрая летателното средство не стана почти с размерите на яхтата и не се намираше точно над нея. Хеликоптера спря на едно място и отгоре се спусна въже. Миг по-късно Бас младши и Смит се оказаха лице в лице с Джордж Еймс , а след минута и с две русокоси жени.
- Рейчъл , Чък ... - Еймс се здрависа и с двамата и след това с усмивка на лицето ( учудваща за него ) тръгна да представя ...
- Шарлот - избърза едната жена и леко наклони глава. - Аз съм майка на Тамара и ...
- Кои сте вие? - Самър и Барт бяха прекъснали заниманията си от шума и бяха слезли да проверят какво става.
- Както Шарлот каза, тя е майка на Тамара и ... моя годеница.
- МОЛЯЯЯЯ!!!!!?????
- MOЛЯЯЯЯЯ!!!????
Рейчъл и Самър се развикаха в един и същ момент. Сантини - за това , че баща й е сгоден , Смит за това , че майката на така омразното и момиче, ще бъде майка на най-добрата й приятелка. В плюс другата жена мълчеше ...
- Кларис? Какво правиш тук? - Барт погледна към другата жена. Р. млъкна за миг, за да чуе.
- Кларис?
- Това е майка ми.
Чък се намеси в разговора със спокоен глас и иронична усмивка. Сякаш се наслаждаваше на хауса , за който знаеше вече седмица , но не казваше. След днешното спипване на Сам и Барт беше още по-убеден , че лятото ще стане по-интересно ... и оплетено.

- Здрасти! Аз съм Рейчъл, а това е Самър. - представи ги на госпожа Бас Рейч.
- А той е мъртъв! - Сам посочи баща си.
- Мили...
- Не ме милосвай, защото в момента съм ти по-бясна от колкото бях след като ме заряза когато мама бе убита. - каза през зъби Саси.
- Ама..
- ПО ДЯВОЛИТЕ! МАЙКАТА НА РЕЙЧЪЛ Е МЪРТВА ЗАРАДИ ЕМИЛИ! ЗАРАДИ НЕЯ МАРКЪС Е МЪРТЪВ! ЗАРАДИ НЕЙНАТА ДЪщЕРЯ! - посочи с пръст Шарлот. - БРАТ МИ Е МЪРТЪВ ЗАРАДИ НЕЯ! ЗАРАДИ НЕЙНИЯ АКЪЛ! МРАЗЕХ ГО И ВСЕ ПАК ГО УВАЖАВАМ ДОСТАТЪЧНО, ЗА ДА НЕ ИСКАМ ТАЗИ КУРВА... - тирадата и бе прекъсната от звучния шамар на баща и, който за малко не я повали на земята. Барт понечи да я хване, но тя успя да се задържи на краката си и сама. - Шибан лъжец! - с тези думи се врътна и бавно и спокойно тръгна към каютата си.
Баща и стоеше вцепенен. Не можеше да повярва, че бе ударил дъщеря си за втори път. Не можеше да повярва, че и толкова лесно бе разрушил дори и малко изградената им връзка. Рейчъл не каза нищо само изгледа ан кръв шарлот и тръгна след приятелката си.Семейство Бас стояха леко неловко. Клариса се чудеше колко ли точно болка е насъбрала Сам в себе си, че да говори таак за баща си. Барт съжаляваше, че жена му е тук и искаше да подкрепи своята красавица, но не знаеше нито как, нито дали е удачно сега когато всички са събрани на яхтата. Чарлз се възхищаваше на смелостта на Саси да каже всичко това в очите на баща си. Шарлот съвсем тихичко плачеше, защото знаеше, че е сгрешила с Емили и че Сантини е права. Заради интригите на дъщеря и няколко човека бяха мъртви.
Горе в каютата на Самър блондинката лежеше на леглото с празен поглед и хиляди мисли в главата. Рейчъл седеше на стол до прозореца и гледаше океана.
- Съжалявам, че намесих майка ти. - много тихо каза С.
- Не ме боли за нея... За разлика от теб. За това кратко време те опознах доста, С. и знам, че колкото и да не искаш да си признаеш обичаш брат си и Лъки. Знам, че те боли за неговата смърт.
- Да, но Лъки поне се оправя. Хората, които я наблюдават казаха, че е успяла почти да се отърве от наркоманията си. Искам да съм до нея когато излезе, но не знам как ще реагира ако ме види. - Рейч легна до нея.
- Аз ще съм до теб.
- Преспах с Барт Бас... няколко пъти. - изтърси Сам.
- Курва.
- Уличница.
- Пачавра.
- И аз те обичам! - двете приятелки се разсмяха и скоро блондинката заспа уморена от събитията, а Р. лежа будна до приятелката си чудейки се защо не можеха да имат и един ден спокойствие.

На другото утро Самър се събуди рано. Видя до себе си Рейчъл , койтя беше прегърнала възглавницата си и спеше сладко. Сам се усмихна леко , след което се изправи. Нямаше и помен от киселото и настроение вчера. Беше решила да отмъщава. Да се справя както винаги.
Навлече бързо къса поличка и бански нагоре и се завтече към кухнята. Там беше само Кларис.
- Станала сте рано. - Самър се настани на един стол и си взе чаша кафе.
- Без официалности. Наричай ме Кларис.
Сам оглеждаше "опоненката си" Не изглждаше много стара.
- Извинявай , че питам , но любопитството ми ме влече. С Чар се познаваме от доста време , но някак си и двамата не сме говорили много за семейставата си. Не си ли прекалено млада, за майка на осемнадесетгодишен?
- Чарлз ми е доведен син. Нямам деца. - Кларис се усмихна леко и Самър й отвърна с лека ирония.
- Аха. Защото иначе щях да те питам как си се сдобила с такава фигура, че знам за в бъдеще. - Госпожа Бас започна да се смее. Сам само леко се умихна и си взе едно парче ананс от чинията и.
- Добро утро!
- Барт!
Кларис се завтече да прегърне съпруга си. Целуна го. Сякаш искаше да ядоса Сам. Но блондинката не се даваше лесно. Щеше да си го върне скоро. С много повече от целувка...

През това време , два етажа по-горе. Стаята на Сам:

Рейчъл още спеше. Миналата нощ безсънието я беше застигнало и тя заспа едва рано сутринта. За разлика от нея, Чък Бас вече беше събуден и готов за закуска - в спалнята. Той се беше надвесил над червенокоската и прокарваше пръст над неподвижните й устни.
- ААААААААА!
Рейчъл отвори очи и се стресна от надвесенето над нея тяло. Първият й реакция беше да срита "нарушителя". Чък се приземи болезнено на пода.
- Какво? Да не искаш да ме убиеш!
- Оф Чък , стресна ме. Какво правиш тук?!

- Какво беше това? - чувайки тупване от горния етаж попита Клариса все още висейки на врата на съпруга си. Самър стана да отиде до хладилника да си вземе портокалов сок и да си остави празната чаша от кафе в мивката.
- Рейчъл се събуди... Или по-точно е паднала от леглото. - отвърна Сантини с гръб към тях. След което се обърна. - Предлагам да изнесем останалата част от закуската на палубата.
- Това е страхотна идея! - ухили се по-голямата жена и вземайки първите изпречили и се чинии ги помъкна нагоре.
- На това му вика ентусиазъм. - каза Сам протягайки се мързеливо. Посегна да вземе чашата си и една от чиниите с плодова салата, но бе привлечена в доста страстна целувка. Вътрешно се усмихваше. Знаеше, че ако се държи зле с жена му няма да постигне нищо. Не, че Клариса Бас бе способна да се мери с нея. Двамата продължиха няколко минути устната си гимнастика пред да чуят приближаващи се стъпки. Сам се пресегна и гепа чинията, а той стигна с две крачки до хладилника и го отвори.
- Портокалов сок или лимонада? - попита Барт. Саси извъртя очи.
- И двата. - тъкмо в този момент в кухнята влезе Шарлот, но в мига, в който видя Самър се закова на мястото си. На лицето на Сантини се изписа отвращение.
- Отиде ми апетита! - отбеляза момичето преди да тръгне на горе.
- Сами.. - през следващите няколко секунди се чу трясък от счупени чиния и чаша и отзвук от шамар.
- Никой освен родителите ми няма право да ме нарича така! Особено пък нещастница като теб! - каза през зъби С. и с един смразяващ поглед, от който по-възрастната жена леко потрепери, тръгна на горе по стъпалата. Качи се в стаята си, където нямаше и след от Рейчъл. Подпря се на вратата си и започна да мисли всякакви начини, за да предотврати този откачен театър и да разкара Ричардс от тук. След минута очите и светнаха. Отблъсна се от вратата и се излегна на леглото си с телефон в ръка.
- Алек, искам информация за Шарлот Ричардс. Майка е на Емили и Тамара Ричардс. Прати ми всичко, което откриеш. Ако ми хареса може да получиш и награда. - каза Сам преди да затвори телефона си. По устните и играеше самодоволна усмивка. Която се изтри при влизането на баща и в каютата и. - Кой ти е разрешил да влизаш тук? - ледено го попита Саси преди да е успял да си отвори устата. Джордж Еймс повдигна вежда, след което въздъхна.
- Знам, че я мразиш...
- Което е недоразумение, защото я ненавиждам и сватбата и с теб само ми дава още едно оправдание да я съсипя. - прекъсна го Сам съвсем спокойно. Мъжът се стегна.
- Самър, не ме карай да избирам между теб и нея.
- Няма нужда. ТИ ВЕЧЕ ИЗБРА НЕЯ! А сега просто и двамата ще си изтърпите последствията.
- Какво имаш предвид? - по устните на дъшеря му се разля дяволита усмивка, която усили чувството му, че нещо не е наред.
- Помниш ли документите, които имаше мама срещу теб? - усмихна се сладичко Сам, а баща и пребледня. - Ооо, да. От години знам къде са. Смятах да ги използвам, за да ни оставиш на мира преди няколко месеца, но колата ни се блъсна точно на път за мястото където са. За това пък мога да ги използвам сега... Хората ми работят и всеки момент очаквам пълното досие на Шарлот. С една дума до края на тази седмица ще ви съсипя. Не се тревожи за мен. Мама е помислила добре за мен и Киара. Пък и не вярвам баба Патрисия Еймс да остави любимата си внучка туко така. Виждаш ли, татенце, аз съм много повече от просто твоя дъщеря. Аз съм твой женски вариант. И имаш два избора. Прекрати този фарс или ще ви унищожа! - очите и през цялото време не напускаха тези на баща и, а той от своя страна бе заприличал на призрак. Чудеше се как е успял да пропусне през всичките тези години да разбере коя всъщност е най-малката му дъщеря.
- В какво си се превърнала, Сами? - от устните на момичето излезе студен смях, в който нямаше и капка веселост.
- В това, което винаги си искал. В една истинска Еймс. - очите и бяха студени, усмивката и бе надменна, а самата тя излъчваше чувство за превъзходство и страх в околните. Джордж Еймс бе сломен духом. От собствената си дъщеря. От факта, че неговото нежно и невинно момиченце се бе превърнало в безкрупулна и опасна жена. Жена, която той не познаваше. С такива мисли в главата се обърна и излезе без да каже дума. Ако се бе обърна за секунда преди да затвори вратата би видял едничката сълза спускаща се по лицето на Самър. Последната и слабост преди да се превърне окончателно в това, за което я смяташе баща и.
Но Рейчъл я видя. Червенокоската се появи в стята и малко след като баща и излезе. Беше чула крясъка и реши да дойде да провери Сам.
- Какво ще правим сега? - попита Рейч сядайки на земята до блондинката, която се бе свлякла.
- Ще ги разрушим. Алекзандър до довечера ще има всичко, което има свързано с нея. Ще ги съсипем и след това ще се върнем към така нужната ни почивка. - усмихна се Самър със странен блясък в очите, който Смит бе виждала само веднъж. Кучката се завърна!

Седмица по-късно. Лисабон.

- Стига Рейч , трябва да се шегуваш! Най-сетне стигнахме в Европа и ти реши , че е време да се връщаш?!
- Съжалявам Сам ... но ...
Смит току що беше съобщила на приятелката си , че трябва да замине за Ню Йорк по работа. Естествено Сантини не беше много доволна.
- И какво? Трябва да остана тук ... с тези?
Сам нямаше думи , с които да изкаже оттегчението си.
- Ще ме няма едва две седмици , спокойно ... а и Чар е тук, нали сте си дружки?
- Ха - ха - ха , колко миличко - изсъска Сантини и седна нервна на един стол. - Бих дошла и с теб, ако не бях заточена тук да следя тая малка кучка предстоящата ми майка ... - Грррр. А и какво е толкова важно всъщност?
- Трябва да направя няколко сделки. Смятам да разрастна империята. Намери се нов съдружник и искам да го проуча.
Сам погледна недоверчиво и въздъхна.
- Хайде , зарежи ме ... ходи да купонясваш , да пиеш текила по цял ден и да си клатиш краката мързеливо!
- Това го правиш ти - смигна и Рейч , и тънка усмивка се показа на лицето на Сам за миг. - Плюс това Португалия никога не ми се е долюбвала. Ще можеш се да разходиш без мен , и когато тръгнете към Мадрид , ще се присъединя.
- Дрън , дрън!

През следващите дни оставащи до тръгването на Рейчъл настроението на Самър се влошаваше. Дори Барт Бас бе успял да получи своя дял от резки отговори и "благословии" и никакъв секс. Всички гледаха да са колкото се може по-далеч от Сам освен Чар и Рейч. Другата тайна двойка прекарваше еднакво време сами и със Сантини. Червенокоската беше единствената, която успяваше да парира и да не обръща внимание на заяждането на блондинката.
В дена на излитането на Рейчъл Самър не се отдели от приятелката си докато не стана време за полета. След като самолета на Смит се скри от погледа и Сам хвана Чар и двамата обиколиха едни от най-класните клубове. Прибраха се към обяд и веднага се прибраха в стаите си да спат. Бас младши спеше в предишната стая на Рейчъл, защото Самър бе отказала да спи на един етаж с баща си и "майченцето си".
Същата вечер блондинката бе излязла самичка, защото Чарлз не искаше да се надигне от леглото си. Вземайки такси се отправи към първия клуб, за който се сети. Пи, танцува и се натиска със сумати и момчета. Намери си някаква компания, с която се преместиха в друг клуб. там пък си хвана някакъв и така обикаля Лисабон два дена без да се прибира на яхтата. Когато най-накрая реши да се върне или по-точно да се доклатушка до там яхтата сякаш изглеждаше по-различна. Вдигна рамене и се насочи към спалнята си. Не и направи впечатление, че декора бе различен, а направо си легна.
На другата сутрин стана и влезе в банята. Нещата и ги нямаше. Нито дрехите и, нито козметиката и бяха тук. Примигна няколко пъти и се върна в спалнята, но и тя не беше същата. Опита се да се сети дали е спала с някого, но не успя. Сви рамене и все пак започна да се оправя. Когато бе готова облече снощните си дрехи, взе обувките си в ръка и излезе. На палубата видя собственика.
- Хей, мерси! - заби му една целувка и преди човека да се е окопитил тръгна към своята яхта. "Определено ваканцията не струва без най-добрия ти приятел." въздъхна мислено Самър.
Стъпвайки на палубата във въздуха се размесе смеха на Чар.
- Страшно облеко за обедно време, Саси.
- Завиждай, завиждай. - ухили се Сам. Оплези му се и бавно и полека се качи на горе към каютата си. В стаята си обаче завари баща си. - Не преминахме ли вече частта където ти казвам, че достъпа ти до стаята ми е строго забранен?
- Опитваш се да ме убиеш ли, Самър? - студено попита баща и.
- Не, защото ако се опитвах щях да държа в момента главата ти под водата. - спокойно отвърна Сам сваляйки бижутата и грима си.
- Мислиш ли, че като не се прибираш 2 дена без новини не правиш точно това?
- Не си знаел какво точно съм правила 11 години. Какво са два дни в сравнение с това? - в огледалото го видя как става и застава зад нея. За първи път от доста време Самър Сантини се почувства гузна... дори и за малко. В очите на баща и имаше сълзи. Сълзи, които той нямаше да допусне да потекат, нито да покаже на друг. Сълзи, с които и показваше, че го е грижа за нея. Сам тръсна глава.
- Не. Ти избра нея. Дори не помисли за мен. Не казвам, че не ти пука. Но явно твоето щастие с някоя си е по-важно от това да си ми баща. Разбрах го и както виждаш го приемам. Сега просто ще продължим по старому и ще си спомняме понякога за моментите ни заедно. - вдигна леко рамене блондинката и ги отпусна. След което стана и с последен поглед към баща си влезе в банята си.

Самолета на Рейчъл кацна в Ню Йорк с трийсетминутно закъснение. Беше изнервена. Топлото време беше останало далеч зад нея и когато кацна на летището я посрещна силен порой.
- Госпожице Смит?
Червенокоската се обърна. Четирийсетгодишен мъж със сив костюм на раета и голям черен чадър я чакаше на входа. Беше висок поне два метра ... истински гигант. Рейчъл забеляза издутото място под сакото му, където беше сигурна, че пази оръжието си.
- Идвам от ...
- Знам кой сте, първо ме закарайте до хотела. Смит тръгна напред и остави шофьора да мъкне куфарите й. Пред входа на летището беше спряла дълга черна лимузина, която запречваше спрелия зад нея автобус и пътниците се оплакваха силно, че трябва да мъкнат багажа си през дъжда. Смит само ги изгледа студено и се мушна на топло вътре. На седалката до нея я очакваше папка с инициалите МБ. Това беще вероятния и нов съдружник. Тя разгърна страниците и започна да чете докладите, докато колата бавно си проправяше път по мрачните задръстени улици. След като се запозна общо със различните му фирми и тн , тя затвори папката и се вгледа навън. Всичко и беше сякаш избледняло от последния път, когато беше минавала от тук.
- Пристигнахме - извести гиганта , излезе от колата , заобиколи я и зачака Смит да излезе, чакайки я с големия черен чадър.
- Радвам се да ви видя, госпожице Смит.
Посрещна я и младия портиер на вратата. Тя го подмина без особено внимание. Всички служители на хотела бяха предупредени, когато голяма клечка щеше да им бъде гост. А Рейчъл беше от най-големите. Беше решила да остане в хотела, а не в собствената си къща, защото не смяташе да се задържа особено много време тук.
През следващите два дни всичко беше досадни срещи с различни служители и обсъждане на нововъведения. Едва в сряда тя успя да си намери свободна вечер. Беше прекалено уморена за каквото и да е. Звънна на Самър - заето. Сигурно пиеше в някой бар в скута на примамлив млад мъж със секси загар. Не че беше далеч от истината.
- Госпожице Смит?
Рейчъл отиде до вратата и отвори на камериерката. Носеше писмо.
- Това е от господин Браун. Чака ви долу във фоаето и ви кани на вечеря.
Рейчъл отвори писмото и го прочете на бързо. Сгъна го и се замисли за миг. Не и се стоеше сама.
- Кажете на господин Браун да се качи. И донесете вино.
Камериерката кимна, обърна се и тръгна бързо по коридора. Побиваха я тръпки да говори на Мартин Браун. Колкото и да беше известна Рейчъл , неговата слава тук беше доста по-голяма.

- Чар, честния хеликоптер на детектива ми ще дойде да ни вземе след половин час. До тогава да си готов и да ме чакаш отвън. - разпореди се Самър стоейки на вратата му, след което се врътна и тръгна нагоре. Собствения и багаж се прибираше вече от готвачката. Отиде на палубата и се излегна на един от шезлонзите. Извади мобилния си и забеляза, че Рейчъл и е звъняла. "Мамка му. Пропуснала съм го!" след което набра номера на приятелката си. След второто звънене Рейчъл вдигна.
- Имаш две минути, тъй като ще съм на делова вечеря. - дойде от телефона.
- Така ли му се вика вече? - разсмя се Сам. Знаеше, че червенокоската в момента извърта очи. - Не върти очи. Ти би казала същото.
- Може би.
- Към колко ще си свършила с "вечерята"?
- Не знам. Защо? Да не смяташ да бягаш?
- Не. Просто питам.
- Самър... - чу се от две места.
- Рейч, ще ти се обадя после. Чао чао. Какво искаш, курво? - обърна се с презрение и омраза блондинката към Шарлот. Застаналите зад нея семейство Бас се спогледаха, но никой не каза нищо. - Попитах те нещо! - гласа на тинейджърката беше леден.
- Писна ми да ме обиждаш и да се държиш с мен сякаш съм по-низша от теб. Може да съм направила някои грешки, но никога не съм искала да те наранявам. Примирявам се с държанието ти, макар че би трябвало да изисквам респект от теб дори и само поради факта, че съм по-възрастна от теб.
- И на мен ми пука, защото? Ти си по-низша от мен. Нито са нивото ми на начин на живот, нито на нивото на интелигентност. Ти си проста незаконна дъщеря на руска "матрьошка". Ти си никоя! Опитала си се и все още се опитваш да си някоя, но не си. И никога няма да бъдеш! Ще се погрижа за това. - възрастната жена не издържа и я удари през лицето. В същия момент Джордж Еймс излизаше от яхтата. Застина на място когато видя развоя на събитията. Изправяйки глава Самър дишаше тежко, а очите и бяха пълни с гняв. Само с едно движение на юмрука на Сантини Ричардс лежеше на земята с цепната устна.
- Следващия път не се опитвай да се мериш с мажоретка. - процеди през зъби Сам, след което отиде до каютата си да се преоблече. Баща и я спря на стъпалата.
- Ти си най-голямото диване, което света познава, но печелиш. Шарлот няма да стане моя жена. Прекалено неврозна е. А сега бягай преди хеликоптера ти да дойде. Ще се видим на изписването на Лъки. - Саси се усмихна, заби една целувка на баща си по бузата и продължи пътя си. След по-малко от 10 мин. вече седеше до Чък в хеликоптера и я деляха само 10 часа до срещата и с най-добрата и приятелка.

Когато двама души се виждаха за пръв път на официална среща обикновено се здравискваха и се представяха. Случая с Рейчъл и Мартин Браун беше различен.

Когато бяха казали на Мартин, че Рейчъл е осемнадесет годишна ученичка, той си представи две неща: лигава мажоретка тип Парис Хилтън и зубърка с богат татко.

Когато Рейчъл четеше докладите за Мартин тя си представи 40 годишен находчив стратег с жена и две дъщери.

Когато Рейчъл отвори вратата на апартамента в хотела си, тя не видя 40 годишен мъж. Нито пък Мартин видя лигавата Парис или пък зубърката с богат тати. Господин Браун се оказа 24 годишен мъж със стегнато тяло, ослепителна усмивка и предизвикателни очи. С Рейчъл Смит вече сме запознати.

За миг погледите на Мартин и Рейчъл не помръднаха. Те се гледаха един друг, без да кажат нищо, все още стоейки на прага. Първа се осъзна Рейчъл.
- Аз съм Рейчъл Смит, вярвам че ще заботим заедно. Тя подаде ръката си да се здрависа с новодошлия.
- Мартин Браун, вярвам че никога преди не съм искал толкова силно да спя с човек, с когото работя.
Той хвана ръката и я целуна леко. Какъв джентълмен ...
- Съжалявам, че още с влизането ви ви разочаровам , но не спя с колеги.
Смит се усмихна прилъститело, даде му знак да влезе и му обърна гръб.

24 часа по-късно хеликоптера на Сантини кацна на частно летище. Носач замъкна куфарите на Самър, докато тя самата стоеше и проклинаше дъжда, точно както и преди четири дни Смит. Чък и се любуваше на псувните.
- Защо когато и да дойда в Н' Йорк , това скапано време е дъждовно! Искам да видя Рейчъл!
Черен мерцедес се приближи на летището. Бас и Сантини се мушнаха бързо вътре и колата профуча отпръсквайки горките носачи на багаж, които точно бяха привършили с товаренето.
- Подяволите! Рейч не ми отговаря.
Бас изнервено хвърли телефона си на седалката до себе си. Бяха попаднали в задръстване.
- Може "служебната вечер" още да не е прилючила - подразни го Сантини, оттегчена до смърт. Имаше чувството, че махмурлука от предишните вечери още не я е напуснал.
- Подяволите Сантини!
Чък имаше чувството, че псува всяко второ нещо. Нямаше ли да стигнат скоро!?

- РЕЙЧЪЛ СМИТ!КЪДЕ В ГЪЗА НА ГЕОГРАФИЯТА СИ!? - бясната и мокра Самър Сантини влетя в наетия апартамент на Рейч.
- На масата в трапезарията. - дойде спокойния отговор. Чарлз и Сам само направиха физиономии от спокойствието на Смит. Двамата бяха изнервени, мокри и Саси беше още от части с махмурлук.
- Само да не счупиш масата! - гневно измърмори Самър, след което се насочи към една от спалните. Багажът и вече бе там и бе подреден в шкафовете. Блондинката извади черна туника на DAY Birger et Mikkelsen, дънки от 7 for all Mankind и черни велурени ботуши Chloé. След което си взе топла вана. Един час по-късно бе готова и в много по-добро състояние. Реши, че малка закуска няма да и се отрази зле. Когато стигна до трапезарията завари вместо двама четирима. Първия момент реши, че махмурлука и се нуждае от лечение, но в следващия осъзна, че около масата са трима мъже и Рейчъл. "Странно. Двамата нови са ми много познати... Хмм.. Аз не идвам често насам... Както и да е." вдигна рамене Сам. В същия момент чу телефона си от стаята си. Въздъхна и тръгна към чанатата си на Marc by Marc Jacobs и не забеляза един разтревожен и един изпълнен с желание погледи. "Идвам, де. Идвам."
- Ало?
- Сам?
- Серина!
- Хей, купонджийке!
- Здравей, лошо момиче!
- Закуска?
- Мхмм... Звучи невероятно добре.
- Къде си?
- Ааа.. Чакай.. РЕЙЧЪЛ, КАК Е ИМЕТО НА ХОТЕЛА?!
- Как дойде до тук, блонди?
- С Чар? - чу се звук от удар на ръка върху челото.
- Greenwich Hotel
- Мерси. Та... С., да се чакаме след час пред френското бистро Pastis.
- Съгласна. До после, Сам.
- Чао чао. - затвори розовия си Nokia N97 и се обърна да си вземе бижутата на Juicy Couture, когато се сблъска с мускулест гръден кош облечен в черна жилетка на ASOS, бяла тениска, след което следваха дънки на D&G и черни обувки на Prada. Когато вдигна очи Самър видя най-големия си страх - Томас Браун, мъжа виновен за срива между нея и Киара и също така нейния изнасилвач. Всички мисли колко добре си пасваха като облекло избягаха от главата на Сантини.
- К-как... Какво правиш тук? - прошепна момичето, но той я чу без проблем поради близостта им.
- Откадвам си целувка. - отвърна със същия шепнеш тон и преди Саси да се осъзнае устните му бяха върху нейните. Но целувката бе мила и нежна, а не като предишните им. И определено разби тази на Барт. Осъзнавайки мислите и действията си Сам го сръга, хвана чантата и бижутата си и избяга от апартамента без да каже нищо.

» "Good girls gone bad"