Живота на една фея

- Fiamma! Tornare qui! Palla non aspetta per noi!*
- Viene, Mamo! – Светло кестеняво момиче със синя рокля до коленете, по която имаше сребристи фигурки и в същия цвят пантофи на краката стана от мястото си на парапета на балкона, който бе свързан със стаята и. Очите и бяха тъмно сини, но в тях искряха сребърни пламъчета. Кожата и бе леко загоряла, но тя бе италианка все пак. Или почти. Знаеше, че баща и е англичанин, но никога не го беше виждала. Майка и и разказваше понякога за него, но той бе на човешката земя. А, да. Рая Сант Анжело беше фея. И доказателство за това бяха малките фини криле на гърба и появяващи се, когато и потрябваха. Точно както сега. Младото момиче скочи от терасата и полетя надолу. Започна да се издига малко преди да се удари в земята.
- РАЯ! Ще ме убиеш от притеснение някой ден. – изскочи от къщата майка и Грациела Сант Анжело. От нея момичето бе наследило светло кестенявата си коса и тъмносините си очи. Както и цвета на кожата си. Тя изглеждаше също толкова жизнена и млада колкото и преди 24 години. Преди да се сдобие с дъщеря си. За разлика от дъщеря си нейните дрехи бяха изцяло в тъмно синьо. Без никакви украси. Но и двете имаха идентични усмивки и красиви бижута. – Скоро ще станеш на 25 и ще можеш да ходиш до човешката земя, но как да те пусна след като ти си толкова...
- Безгрижна, невнимателна, непредпазлива... Кое от всичките?
- От всичките по много. – двете се разсмяха. Бяха се запътили към двореца на Царя, където бе организиран бал. Като аристократични особи трябваше и те да присъстват. Майка и бе Лейди Сант Анжело, а след нейната смърт този пост и задълженията относно земята им щяха да се паднат на Рая.
Тук във Феиретопия нещата бяха различни от земните. Хората не умираха от болести и старост, а от отслабване на силите. Имаше силни феи, които живееха вече над хиляда години и все още бяха толкова силни колкото и в младостта си. Тук нямаше тъга, спорове и лоши чувства. Както казваше майка и: „Тук е рая за земните хора.” Всички бяха весели и щастливи. Никой не знаеше що е глад или бедност. И всеки имаше определена сила. Някой на определени цветя, други като майка и на някой от четирите елемента. Тази на майка и бе водата. Други като най-добрата и приятелка имаха на технологии, музика, дори книгите. Тази на Клеър беше музиката. Трети имаха като на Жади – другата и най-добра приятелка, на някой камък. Тази на Жад беше нефрит. Но малко бяха тези, които имаха преплетена от две неща сила. Най-малко пък преплетена сила от огън и лед. Това беше най-необикновеното нещо според всички в Рая. Нейната сила. Fuoco di ghiaccio. Ледения огън.
Цяла вечер младата Сант Анжело танцуваше и се усмихваше на различни хора. Момчетата я ухажваха, момичетата и се възхищава, а по-големите я посочваха за пример. А вътрешно феята искаше да се махне от там. Не харесваше баловете, защото имаше чувството, че всеки се състезава с всеки за нечие внимание. Дори това да беше нейното. Тя изгаряше от нетърпение да слезе на човешката земя и да види баща си и дядо си. Да, също като майка и и баба и беше женена за човек. За магьосник. Но желанието и щеше да се изпълни едва след няколко дни. Това сигурно щяха да са най-дългите дни в живота и.
- Лейди Сант Анжело! Лейди Сант Анжело! Елате с мен бързо! – едно пухено вестителче се появи. Много са сладки, но вечно бързат на някъде. Грациела веднага се извини и тръгна след него. Рая последва примера и и тръгна след тях.
- Мамо, имаш ли идея какво става?
- Ако е това, което си мисля, Fiamma, значи ни предстоят лоши новини. – тъжно отговори майка и. Младата фея не попита нищо повече. Натъжи се и си пожела да не са лоши новините. Но уви. Едва бяха стигнали Главния Вестополучател и разбраха, че новините са най-лошите. Дядото на Рая бе мъртъв и сега тя трябваше да отиде при земните хора. Не можеха да пратят майка и, защото тя трябваше да се справя с нещата във Феиретопия. И сега отговорността за земните дела на семейството падаше на раменете на Рая.
- Знам, че не си навършила нужните години, за да слезеш долу, но ще направим за теб изключение. Защото дядо ти въпреки 161-вата си години не е умрял от естествена смърт. Албус Перцивал Улфрик Брайън Дъмбълдор е бил убит от Том Мерсволуко Риддъл или Лорд Волдемор.
- Но защо баща ми не се заеме със земните дела? – попита учудено момичето.
- Ghiaccio di fiamma**, баща ти... Сириус Блек бе убит преди 9 години. – Рая стоеше като вцепенена. „Убит? И никой не ми е казал?! А аз толкова си мечтах да го видя!” За една минута наследницата на Сант Анжело се почувства предадена, страшно тъжна и много ядосана. Имаше чувството, че в този момент загуби не само дядо си и баща си, но и майка си. Без да казва и дума се обърна и тръгна към дома.

*Пламък! Върни се тук! Бала няма да ни чака!
Идвам, мамо!
** Леден Пламък