Укротяване на опърничевата

- Круцио! Тц тц колко лошо, че пак не се справи със задачата си, Яксли. - ледено спокойно каза Волдемор докато изтезаваше един от подчинените си. След 1-2 минути го пусна и го остави. - Още една грешка и следващото ти наказание ще ти е последното. Разкарайте го от очите ми! Махайте се! - освободи ги да си ходят. Когато и последния Смъртожаден изчезна от погледа му се обърна към Опаш. - Никой да не ме безпокой! - Плъхоподобния човек се поклони и изчезна. Лорда стана от мястото си и се магипортира.
Когато се появи в една уличка без изход в слънчев Маями смени облика си с този на Том Риддъл. Беше с късо постригана черна коса, сини очи, мъгълска бежава риза, дънкови панталони и джапанки. Вървеше уверено по улиците, а жените не можеха да отлепят очи от него. Някои дори се спираха, за да продължат да го гледат, но него това не го интересуваше. Единственото му желание в момента бе да се прибере в красивата двуетажна къща на брега на морето, която наричаше свой дом. Или по-точно наричаха. Бе женен от 3 години за руса вещица Сюзън, която му бе показала, че освен трън в гащите любовта може и да е нещо красиво. И да създаде нещо красиво като дъщеря му Самър. Жена му и дъщеря му бяха единствените към които някога бе показвал любов освен към Наджини. И като спомена дяволитата си наследница...
- Самър Ашли Риддъл, моля ти се слез долу! Почти 2 часа е! Време е за сън, а ти все още си на тази палма! - стигна до слуха му разтрвожения глас на съпругата му от към задния двор. "Айде пак." - помисли си развеселен Волди. Сам беше пъргаво и хитро дете. бе и много умна за възрастта си, което понякога развеселяваше, а друг път хвърляше родителите и в паника. "Одрала ти е не само кожата ами и характера. Така че ти се оправяй с нея!" често казваше съпругата му на шега. Но това си бе истина. Самър бе абсолютно негово копие, макар че бе едва на 2 години. Въпреки една основна разлика. Около Сам бяха и двамата и родителя и винаги по някакъв начин и показваха колко много я обичат. Може би заради това малката Риддъл не бе показала още злата си страна. Но как би могла като той самия не можеше да бъде лош покрай нея и майка и. - Том, добре че се прибра. Цяла сутрин е там, а дори не е закусвала, ако не броим бисквитите. Успя да хвъли Наджини в морето. Не, добре е. Успя да се спаси, макар сега да не иска да излезе на вън. Котката и Калиста е с нея. Мисля, че двете си правят чаено парти.
- Кога е успяла да качи там нещата за "чаеното парти"?
- В 5 часа сутринта. Освен сладките. Тях ги качи към 10. Смятах да я примамя с тях, но тя успя да накара Наджини да влязе във водата. Докато се върна и сладките ги нямаше. - "Типично за Слидерин." едва успя да се въздържи да не се разсмее, но не успя да сдържи гордата си усмивка. Жена му извъртя очи. Цапна го по рамото, целуна го и се прибра оставйки го да се оправя той с дъщеря им.
- Хей, пъргавелке, може ли и аз да дойда на твоето парти? - провикна се Волдемор към малкото момиче на палмата.
- Татииииииии! - чу се радостен отговор, но след това гласчето и стана сериозно. - Ама то е само за деца, защото Кауи има ден-ден.
- А защо не празнувате рождения ден на котето ти на земята? Така ще дойдат повече деца.
- Тоцно зауади това се кацихме. - Лорда се разсмя.
- Но, слънчице, ако не искаш другите деца да идват просто няма да им казваш.
- Да, но зайцето Зузи каза, це ще каже на дуигите игуацки да кажат на децата, че Кауи има ууж.. ден-ден. - "Логично мислене, хитрохрумване, но детето си е дете." помисли си Том. - Тате, ако суаза и дуугите деца туъгнат да идват ти ще ги спуеш, науи?
- Разбира се, принцесо. - След тези думи самър се озова в ръцете му заедно с две торби играчки и сладки.
- Добуе, защото ми се спинка. - ухили се хлапето, баща му се разсмя. Разроши русата и коса, която бе единствената им разлика във външния вид. Целуна я по челото и тръгна към къщата.
Два часа по-късно когато Сюзън влезе в детстката стая, за да провери докъде са стигнали с приказката за лека нощ, завари баща и дъщеря да спат прегърнати на розовото и легло обградено с шалове и възглавнички. Книгата с приказки за Барби лежеше отворена върху гърдите на съпруга и. Подсмихна се като се замисли колко различен бе около тях двете Том и излезе, като преди това ги зави с одеало.