Играчка – Плачка

Заглавие: Играчка – Плачка Вто Мар 25, 2008 3:50 pm

- Моля те! Умолявам те! Не искам да се разделяме... – поредното глупаво влюбено в „играча” на училище „Стелтън” в Маями плачеше в ръцете му умолявайки го да не се разделят. Всъщност тази сцена бе нещо съвсем обичайно. Той ги сменяше по-често и от носни кърпички. „Приятелките” и я издърпаха от него мятайки му по един палав поглед и я отведоха настрани, за да я успокоят. И естествено след това да започнат да му се свалят. Тук нямаше искрени и верни приятели. Тук всички бяха лицемери и интриганти. Всеки гледаше себе си и дори малко не се интересуваше от другите. Това беше света на богатите разглезени „хайлайф” - ски дъщери и синове. Една групичка от три момичета се открояваше на този фон.
Сесил Франсоа, дъщеря на известна френска актриса и един от всичките и съпрузи. Тя бе червенокоса и леко къдрава красавица със светлозелени очи и много чаровна усмивка. Знаеше всичко за всеки, но въпреки това не обичаше да клюкарства. За това пишеше в училищния вестник. Стила и на обличане не беше прекалено предизвикателен, по-спортен, но не оставаше без обожатели.
Натали Джонсън бе дъщеря на кънтри певец и фото модел. И двамата и родители бяха много известни, което бе поводът и за техния развод. Нат живееше самостоятелно също както и другите две, защото възрастните бяха прекалено заети с кариерите си. Това нея обаче хич не я безпокоеше. Тя бе организаторката на училищните празненства и на купоните със случай или без. Имаше дълга права черна коса и изгаряше мъжете със сините си очи. Обличаше се както и харесваше, но най-често с дънки и тениска. Натали ненавиждаше повечето момичета, защото бяха празноглави лигли. Тя бе „свежия въздух”, благодарение на който другите две успяваха да не убият някого.
Ванеса Джузепе бе единствена наследница на собственика на италианската верига хотели „ Криста”. За баща и се смята също, че е и един от най-влиятелните босове на мафията, ако не и техния „Император”. Но на коя мафия точно... Не се знае. Майката на Ви бе моден дизайнер, но повечето я знаеха заради козметичната и компания. Неса бе сламено руса пленителка на мъжки сърца със синьозелени очи. На външен вид бе типичната „кифла” макар и с по-малко грим от всички други такива сладкиши. Тя бе най-истеричната и капризната от трите. Бе капитанът на училищния отбор на мажоретките, въпреки че приятелките и не бяха много очаровани от тази идея. И все пак я подкрепиха знаейки любовта и към танците и музиката.
Точно тази групичка наблюдаваше отегчено сцената. По-точно Ванеса я наблюдаваше чудейки се как може всеки път да е едно и също и всеки път, когато „Дон Жуан” им обърнеше и грам внимание да се връщаха при него. Нат се лакираше, а Сеси препрочиташе написаната си до тук статия. И трите бяха на мнение, че всяка излязла с Майкъл Родригез е глупачка. Единствената, с която дори не се бе и опитвал да излезе това беше точно русокоската. Бе пробвал един-два пъти да флиртува със Сесил по време на интервютата за победите на отбора по хокей на лед, на който бе капитан. А с Натали се бе пробвал по време на един проект, който имаха двамата, но и с двете не се получило. Журналистката харесваше Джаред Пиърс-капитана на баскетболистите, но въпреки това казваше, че никога няма да излезе и един път с него. „Същия като Родригез е само дето не плямпа толкова!” отговаряше на нападките на приятелките си. Чернокоската не бе споделила кого харесва, но всички бяха убедени, че това определено не е Майкъл. А защо „играча” никога не се бе пробвал с Джузепе за всички си оставаше тайна.
- Защо всеки ден трябва да гледаме една и съща сцена? – отегчена попита Ванеса ядейки от ябълката си. Беше обедно време и за това седяха навън на пейките.
- Не я гледай. – просто отвърна Натали. Неса направи замислена физиономия.
- Не искам, ама след като я и чувам...
- Запуши си ушите. – посъветва я и Сесил.
- Сега остава и да си затворя очите и да стисна здраво зъби преди да съм се издрайфала. – направи отвратена физиономия Ванеса. Сеси и Нат се спогледаха и погледнаха в посоката, в която гледаше приятелката им. – Тия още ли не са ги изгонили? – „Тия” бяха трите най-лигави и лицемерни интригантки на училището. Кели Шелтън, Аманда Лирой и Тара Арчибъл се смятаха за най-големите красавици и за най-умните. Вярно е, че оценките им бяха добри... Благодарение на пищовите естествено. Тара беше училищният президент, макар че на всички им бе ясно, че е с измама, защото много от хората бяха гласували за Сесил, тъй като вярваха, че ще е също толкова честна и пряма колкото и в статиите си. Аманда бе заместник – президент, а Кели ръководеше „ледените” мажоретки или по друг начин казано мажоретките, който подкрепяха хокеистите. В повечето случаи просто копираше съчетанията на Ванеса и малко ги променяше, така че да са лесни за изпълнение на лед. За това и Неса категорично бе отказала да ходи на мачовете по хокей.
Кели и компания се насочиха към пейките на хокеистите. Шелтън бе нещо като гадже на Майкъл, но тъй като и тя му изневеряваше нищо не казваше за другите момичета. Тя също бе руса като Ванеса. Косата на Аманда бе кестенява, както и на Тара.
- Здравей, скъпи. Пак ли сцени? – отърквайки се в него попита миличко блондинката.
- За жалост, да. – придърпа я в целувка момчето. На няколко пейки от тях Натали каза нещо, което накара Сесил да се разсмее, а Ванеса да изплюе ябълката си и да започне да подскача като луда.
- Нат, ядях! – почти извика русокоската. Погледите на всички бяха се вперели в тях.
- Е, аз нищо лошо не съм казала. – невинно погледна чернокоската.
- Иийл! Сигурно. – седна Неса правейки нацупена муцунка и скръствайки ръце. По огледа се наоколо и се приближи към приятелките си. – Защо всички ни гледат така? – прошепна тя.
- Защото... – започна тихо и Сесил. - го ИЗВИКА! – и завърши не толкова тихичко.
- Не викай бе, жена! Не съм...
- Неса! Неса! – три от мажоретките и бягаха към нея. – Спечели! Спечелихме!
- Какво? – учудено-малоумно погледна споменатата.
- Спечелихте състезанието, спяща красавице! – ухили се Нат.
- И не само! Неса е спечелила и наградата за най-добра хореография!
- ЙЕС! УРААААААА! СПЕЧЕЛИХМЕ! СПЕЧЕЛИХМЕ! – развика се капитанката осъзнавайки какво и казват. Останалата част от отбора и също се присъедини с радостни викове и подскоци. – Момичета, успях! – метна се на вратовете на приятелките си, които само се разсмяха.
- Честито, Джузепе. – Ванеса се обърна виждайки „светата Троица” пред себе си с гаджетата им (Аманда ходи с единия, а Тара с другия най-добър приятел на Майкъл). – Като прези...
- Майната ти, Арчибъл. Не ти искам похвалите и признанията. Само стойте, ти, приятелките ти и тия тримата, далеч и ще бъда още по щастлива. – усмихнато обърна и гръб Неса връщайки се при отбора си. Натали и Сесил се разсмяха.
- Май ще трябва да променяш статията си, Сеси. – побутна я чернокоската гледайки как шестимата „натрапника” се отдалечават.
- Напротив. Аз знаех най от рано. Пък и точно за това ми бе статията. За двата отбора мажоретки в училище. Не, че и двата не са пълни „сладкишчета”, но капитаните им са различни. Ползват различни методи за успех и т.н. – усмихна се червенокоската. – Хайде да хващаме Ви и да ходим в час преди да сме закъснели. – двете момичета измъкнаха Ванеса, което не бе трудно имайки предвид, че момичето се бе по уморило да подскача и вика особено след като не бе спряла цял ден за малко освен в часовете.
- Не мога да повярвам... – замечтано погледна приятелките си Неса.
- Е, мечтата ти се сбъдва малко по малко. – усмихна се Сеси.
- Което означава, че някой ще трябва да организира купон за довечера. – подсмихна се Неса.
- От трън, та на глог. – разсмя се Сесил. Натали изпуфтя, махвайки небрежно с ръка.
- Ама моля ви се! Вече всичко е готово. Аз да не съм вчерашна, че да оставям всичко за последно. – червенокоската и блондинката се спогледаха. Чернокоската само се подсмихна лукаво.
Трите бяха до шкафчетата си, когато Ванеса бе „отвлечена” от Родригез, без да ги видят другите. Момчето я бутна в една празна стая и я притисна към стената. Тя повдигна леко едната си вежда.
- Какъв, по дяволите, ти е проблемът? – изсъска момичето.
- Искам да ми помогнеш.
- Моля?! – опули се Неса.
- Умееш да пееш и танцуваш, нали? – тя кимна. – Трябва ми хореограф, а и някой, с който да направя дует.
- И защо така великодушно реши това да съм аз? – саркастично изсумтя красавицата. Той се приближи още към нея и прошепна в ухото и.
- Защото си най-добрата. – След което съвсем леко допря устните си до нейните и излезе. Ванеса рязко си пое дъх. Осъзна, че докато е била притисната между него и стената е затаила несъзнателно дъх. Поклати глава и вдигна падналата на земята чанта.
Успя да си нормализира дишането и се върна в клас със спокойно изражение. Другите две я изгледаха учудено, но нямаше време да говорят, защото учителката им по английски влезе. За нейна жалост точно в този час на съседния чин беше Майкъл. Сесил бе зад нея, а Натали отпред. Облягайки се на стола си момичето усети как някой я побутва. Естествено това беше червенокосата и приятелка, която и подаде бележка гледайки на кръв Пиърс, който явно обсъждаше нещо с Аманда за самата нея. Ви само пое бележката и я отгърна, но веднага след това вдигна ръка.
- Да, госпожице Джузепе.
- Може ли да отида до коша да изхвърля този боклук, който се озова в мен? – миличко попита момичето гледайки с крайчеца на окото си реакцията на Майкъл. Момчето, от което бе и бележката се опита да се държи спокойно, но без да иска така бе стиснал молива си, че го счупи. Това развесели Неса още повече.
- Разбира се. Както виждам и на господин Родригез ще му трябва позволение за това. – тя ги подкани и те двамата тръгнаха гледайки в различни посоки към коридора. В стаята нямаше кошове, тъй като рядко учениците правеха боклук. За това имаше по 2-3 кошчета в коридор. В момента, в който излязоха Ви тръгна в противоположна посока на неговата. Той обаче бързо си смени посоката.
- Не бях достатъчно учтив, че ми играеш такива номера ли, Аси? – прошепна зад нея, но след секунда се държеше за бузата.
- Никога... Никога повече не ме наричай така! – момичето едва-едва дишаше, а сълзи бяха избили в очите и. Въпреки протестите и и горящата му буза я прегърна, а тя колкото и да не си признаваше имаше нужда точно от това.
През това време в стаята бе настанал хаос, тъй като Аманда бе прошушнала нещо на Сесил, чиито нерви не бяха издържели. И сега заместник-президента се пазеше от шамарите на Журналистката. Нат бе подхванала другите две, които се бяха опитали да помогнат на приятелката си, но накрая се озоваха борейки се срещу Натали, която хубаво ги подреждаше. Учителката не можеше да ги успокой. Кой се биеше, кой се замеряше... Бе пълна лудница. Тъкмо когато влизаха Ванеса и Майкъл един стол за малко да ги улучи, но момчето успя да ги спаси. Мажоретката извади от джоба на поличката си една свирка и я наду. В миг всички дейности секнаха.
- Какво става тук? – погледа и премина през стърчащи коси, скъсани дрехи, кървави бузи и носове. – Всички в салоните си ВЕДНАГА! – без никой да каже дума всички тръгнаха. Мажоретките към техните, баскетболистите към техния, хокеистите към техния. Сесил и Натали тръгнаха с приятелката си. А Арчибъл и Лирой след Кели. Учителката се опули от това как всички слушаха русото момиче. Тя веднага притича при директора, но той я успокой, че треньорите им ще ги накажат подобаващо.
- Как можахте? С какво заслужих да ме унижите така? Да се сбиете! Не ви ли е срам?! – крещеше треньорката, която ръководеше мажоретките. Вярно, че Ванеса бе тази, която правеше хореографиите, но трябваше винаги да има възрастен при тях, в случай че някой се нарани. Самата капитанка бе в съблекалните заедно с приятелките си, тъй като тя не участваше в боя, а те не бяха мажоретки.
- Добре. Какво стана?
- Аманда каза нещо на Сесил, което я вбеси и... – започна Нат, но блондинката я прекъсна.
- Какво нещо? Хайде, Сеси, знаем, че не се вбесяваш лесно. – седяха на скамейките и приказваха тихо.
- Нарече ме Лия и каза, че е по-добре да спра да точа лиги по Джаред иначе щяла да каже на всички. – заравяйки ръце в косата си каза момичето.
- Но откъде знае? – попита Натали разтревожено.
- Не знам, но не е само тя. Родригез ме нарече Аси. – каза Ванеса облягайки се назад върху едно от шкафчетата.
- Но няма как да знаят. Това беше преди години! – настървено започна Нат, но след това се свлече на пейката. – Какво ще правим сега?
- Ще се опитаме да разберем какво знаят и от къде. – каза Журналистката и другите две кимнаха, след което всяка потъна в своите мисли.

- Аз... Трябва да тръгвам. Ще се съберем после и ще направим план. – предложи блондинката, приятелките и кимнаха и тя излезе от съблекалнята. Отиде до кабинета по Английски да си вземе нещата, тъй като ги бе оставила там опитвайки се да вкара ред. Бе решила да открие Майкъл и да приказва с него. Щеше да го изнуди. Тя щеше да му помогне, а той да и каже от къде и какво знае. Тогава в главата и се роди целия план.
- Знаех си аз, че съм блондинка само заради косата! – щастливо се усмихна момичето вадейки от джоба на чантата мобилния си.
- А аз го знаех отдавна. – нечий глас близо до нея я накара да подскочи от изненада. За малко да изтърве телефона си, но бързите рефлекси на „нападателя” и го спасиха. Обръщайки се Ванеса осъзна, че точно „играча” е бил зад нея през цялото време.
- Трябва да ти сложа звънче! – процеди през зъби момичето.
- Съжалявам, не...
- Не се извинявай, че ще взема да си променя мнението. По някаква странна причина твоето „съжалявам” и „извинявай” не звучат убедително. – прекъсна го с гневен тон. – Въпреки това съм съгласна. Но при две условия – по едно за всяка „длъжност”. Първо, ще отидеш и ще кажеш на директора истината, че Аманда е предизвикала боя, следователно е по-добре да бъде премахната от този пост.
- За да може Журналистката да се намести на това място ли? Няма да я бъде! – отсече мрачно момчето.
- Тогава забрави! – взе телефона си от неговите ръце и го пусна в чантата си.
- И това го казва момичето, което е срещу всякакви интригантски и лицемерни дейности. – саркастично каза Майкъл. Тя се обърна рязко.
- И защо не след като тя трябваше да бъде на това място още от начало, а не приятелката на малоумното ти гадже! – бясна започна да го нарежда Неса. – Стига да открия и най-малко доказателство и Арчибъл ще изритам от „управата”. А ако и ти си замесен... Още по-добре. Поне няма да слушам едни и същи лигави сцени всеки ден! Макар че точно ти нямаш право да ми четеш морал. И ако не се сещаш защо ще ти припомня.
- Моля. Бъди така добра да ми напомниш. – с „мила” усмивка каза латиноамериканеца облягайки се на близката стена.
- С полицейското ти досие или с ученическото? – с лукава усмивка попита Ванеса. – Или направо да питам баща ми. Може би той най-подробно ще ми каже всички твои „морални” и „благородни” дейности! – той се оттласна от стената, а от очите му лъхаше хлад. Неса знаеше, че е прекалила, но знаеше и че е истина.
- Не си пъхай носа в работи, които не те засягат, красавице, защото ще пострадаш!
- Уплаши ме. – саркастично подметна Ванеса, макар че бе леко уплашена, но умело го прикри. Той бе много близо до нея.
- По-добре бъди. – гледаха се право в очите. Сякаш нито единия, нито другия имаше воля да извърне глава. Устните им бяха само на милиметри едни от други, когато мобилния на Ви иззвъня. Тя се сепна и тръгна да го търси из чантата си.
- Ало?
- Здравей, Аси! – очите и се уголемиха и имаше чувството, че ченето и е паднало. – Радваш се да ме чуеш ли? Да, и аз теб.
- Какво искаш?
- Среща.
- Само в Ада! – затвори вбесено капачето на телефона си и се облегна на чина. Загледа се за миг в обувките си сякаш обмисляше нещо, след което се обърна към Майкъл. – Това са условията ми, Родригез! Ако искаш да имаш хореограф и партньор в песните ще трябва да говориш с директора и да ми разкажеш от къде и как разбра за Аси. – с твърд тон заяви мажоретката.
- Добре. – отсече накрая леко гневно момчето. – Но последното условие ще ти коства още нещо.
- Какво?
- Ще видиш. – прошепна момчето и излезе. Неса се свлече на пода и набра номера на Сесил. – Сеси, имам план, който дори вече е в изпълнение.
- Какъв е?
- Ще ви разкажа по пътя към магазините. Все пак ще има купон и най-естествено искам нещо ново. – усмихна се леко Ванеса стараейки се да звучи небрежно.
- Има ли плана ти нещо общо с тревогата, която съвсем леко се усеща в гласа ти? – хвана я на място Сеси.
- И да, и не. Ще говорим после. – затвори телефона си и тръгна към изхода на училището, за да се срещне с другите две.