Преди няколко седмици се скарах с един от най-скъпите ми хора. Дори и да не види написаното , искам да знае че тя винаги ще си остане моя приятелка и има значение за мен.
Веднъж ми написа: "Всеки има недостатъци , хората не са безгрешни". Когато се скарахме тя ме нарече лицемерка. Не я виня за това ... може и така да е. Аз съм егоист , знам и че понякога наранявам хората със студено си държание. Тази "обвивка" , която съм създала около себе си е моето спасение от всичките преструвки , които ме заобикалят и хората , които са успели да преминат "защитата" завинаги ще останат в моето сърце. Затова за мен бе по-тежко да приема " все още може да разговаряме , но като нищо повече от познати " отколкото всички обиди , произнесени в онази вечер. Искам това момиче да знае и че за мен нейните недостататъци не са такива. Това че характера й е по-буен , че е леко мързелива или че е инат за мен са положителни качества ... затова се извинявам за изречените от мен обидни слова към нея в деня на нашия "край" .
Тъй като този човек , за която ви говоря , бе до голяма част моето вдъхновения да пиша разкази , сега когато го няма , не мисля че съм способна да творя нещо качествено ... или поне не в близко бъдеще ... Затова смятам да се оттегля за известно време от форума и целия този свят , който ме кара да си спомня миналото ... да чувствам болка ...
