Думи от душата на едно наранено момиче към неговия баща

Обичам те!... Повтори тези думи прекалено много пъти... Може би ги мислиш, а може би не... Никога няма да разбера, нали? Ти ще ги повтаряш дори и да не ги мислиш, а аз ще се правя, че ти вярвам макар и вътрешно да знам, че това е лъжа. Моето сърце, моята душа... Те отдавна не ти вярват. Ти умееш единствено да ме нараняваш, да ме караш да се свивам от болка и омраза. Защото аз не мога да те обичам. Не и след всичко, което ми причини. Да те уважам? Никога! Да се нуждая от теб? Може би... Да те нараня? С удовлствие, но защо? Защо да го правя? Нима това ще накара душата ми отново да запее, сърцето ми да заобича? Не, това няам да се случи. Ти ги уби. Задушаваш ме и ме нараняваш дори и да ен го осъзнаваш. Нараняваш и нея. Правиш го съзнателно, но уж за нея не ти пука, а само за мен. Но така ли е наистина? Пука ли ти за друг освен за теб самия? Живееш така все едно си сам, а всъщност ние сме около теб. Виждаш ли ни? Едва ли... Замислял ли си се за живота си, за това, което направи с нашите два живота? Може би преди време си го правил, но сега...? Не! Сега всеки живее за себе си или поне ти така си мислиш. Но не е така. Ние живеем заедно, а ти... Ти си просто гост в собствения си дом... Почакай малко... Че ти имаш ли дом или имаш къща, в която просто живееш, съществуваш? Преди годините възхвалявах, преди години дори я мразех, но сега... Сега нещата са точно на обратно. Искаш да знаеш защо? Погледни се. Не, не външно. Погледни в душата си, в сърцето си... Колко пъти си ни предал, колко пъти си ни изневерил, колко пъти си забравял за нас и нашето съществуване? Нараних я и аз заради теб, но се спрях... Прогледнах и навреме видях в какво чудовище се превръщах. Да, аз лъжа, мамя, не заслужавам доверие и обич, а ти? Питал ли си се дали ти заслужаваш? Ще ти отговоря аз на този въпрос... НЕ! Най-малко от трима ни ти заслужаваш любов, уважение и доверие! Ти който разби едно детство, една младост и два живота. Защото ти, татко, си причината с мама да страдаме! Ти и никой друг! Обичам те... Не, това е само лъжа. Обичала съм те, но сега те презирам и мразя!