СмъртожадниООД
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

СмъртожадниООД

Училище и щаб за смъртожадни
 
ИндексЗбИжЗИЙТърсенеПоследни снимкиРегистрирайте сеВход

 

 Сънища или реалност ...

Go down 
АвторСъобщение
Рейчъл Смит
Брейв
Брейв
Рейчъл Смит


Female
Брой мнения : 603
Age : 31
Emploi : Princess of death
Registration date : 03.04.2007

Сънища или реалност ... Empty
ПисанеЗаглавие: Сънища или реалност ...   Сънища или реалност ... EmptyСъб Ное 24, 2007 3:31 pm

" Беше нощ. Улиците на градчето Сан Антония бяха пусти , само няколко нощни птици разкъсваха тишината с крясъците си. В центъра на града, до площадчето Сан Адрино , се извисяваше голяма старомодна къща - преди години в нея бе живял известния доктор на градчето, но когато той починал , къщата станала необитавана.

Часовника на кулата удари полунощ. Птиците се подплашиха от шума и излетяха. За миг града се оживи , след което отново потъна в сънища. Само едно нещо се бе променило - Сан Адрино вече не бе пуст. Три качулати фигури стояха точно срещу къщата на доктора. По фигурите им можеше да се разбере , че бяха две жени и един мъж. Тримата се отправиха бързо към вратата. Едната жена извади пръчката си и я насочи към вратата. Портата изкърца и се отвори. В същия миг от къщата се чу писък ... "

Луиза Сантини се събуди стресната. Часовникът на кулата Сан Андрино показваше , че е три часа. Момичето затвори очи за миг ... всяка вечер през изминалите три седмици тя се бе събуждала от този писък. Сънят не я напускаше и я тормозеше дори през деня. Мислите и винаги бяха насочени към този отчаян стон , който не разбираше , но искаше да разгадае. Луиза разтърси глава , за да прогони съня си , и отново се отпусна в балдахинения си креват.
Върнете се в началото Go down
Рейчъл Смит
Брейв
Брейв
Рейчъл Смит


Female
Брой мнения : 603
Age : 31
Emploi : Princess of death
Registration date : 03.04.2007

Сънища или реалност ... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сънища или реалност ...   Сънища или реалност ... EmptyСъб Ное 24, 2007 4:51 pm

Слънцето изгря над Сан Антония и градчето започна да се оживява малко по-малко. Само в имението Сантини , все още бе тихо , но това не остана дълго така.
- Лу , става вече! - извика разярено Андреа и удари няколко пъти по вратата на спалнята.
Тя бе по-голямата сестра на Луиза и от както майка йм почина, трябваше да се справя и с длъжността на родител.
- Не ми викай Лу! - измърмори малката сестра Сантини и погледна часовника си. Часът бе 10 , но момичето все още не се бе наспало , защото имаше тежка нощ. Тя си спомни за съня и разтри главата си.
- Стана ли вече? - попита несигурно Андреа от другата страна на вратата.
- Няма как да не съм , при това викане - недоволно отвърна Луиза и отиде до огледалото.
- Добре де , попрекалих - призна си по-голямата й сестра и се махна от вратата.
Луиза се загледа в образа си в огледалото. Бе красиво 17 годишно момиче. Русата й коса блестеше от лъчите на слънцето , които се бяха промъкнали през тежките завеси на прозорците. Светло синята й сатенена ношница само подчертаваше цвета на очите й. ( морско сини ) Момичето се усмихна , след което започна да си тананика някаква песен , докато се обличаше.
- Готова ли си вечееее - проплака Андреа отново , но след около 20 мин.
- Почти ... ще ме закопчаеш ли?
Луиза си бе сложила нежна розова рокля , която подчертаваше тялото й (
примерно )
- Това определено ще се понрави на младия Нот , но не съм сигурна че ще хареса много на Лорда.
Двете момичета се засмяха. Семейство Сантини бяха едни от най-известните чистокръвни магьосници и разбира се като такива , бяха смъртожадни. След смъртта на родителите обаче , фамилията бавно започна да запада и сега бе значително по-малко позната. За жалост на Луиза обаче, все още двете сестри не бяха изпълнявали каквито и да е мисии. Причината за това обаче не бе някаква неспособност от тяхна страна , а преждевременната смърт на родителите им , която накара Лорда да изчака малко със заповедите.
- Защо всъщност трябва да ходим на този обяд? - попита след малко по-малката Сантини. - Не ги обичам тези събирания ... скучно ми е на тях.
- Не се оплаквай ... има шанс днес да получим мисиите си , а и Нот ще е там ...
- Ти май го харесваш даже повече от мен - иронично каза Луиза.
- Аз ли? Не , ни най-малко. Прекалено е млад ... но виж Рукууд си го бива.
- Онзи мазния ли?! Не , не мерси
Двете момичета се засмяха отново. Освен с вкуса си за момчета, двете се различавах и на външен вид ... все едно не бяха сестри. Андреа имаше червена коса и обичаше да привлича вниманието на мъжете. Луиза пък бе по-скоро дете по душа и само се забавляваше с момчетата, въртейки ги на пръста си както си искаше, заради красотата си.
- Е готова ли си - попита Рия ( така и викаха приятелите ) след малко.
- Искаше ми се не - тъжно каза Луиза и се обърна към сестра си - Но хайде да тръгваме.
Голямата Сантини кимна , погледна се за последно в огледалото , и напусна стаята , следвана от сестра си.



П.С Едно глупаво преходно мнение , но нищо Razz


Последната промяна е направена от Кийра Лестранж на Чет Мар 27, 2008 1:41 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Рейчъл Смит
Брейв
Брейв
Рейчъл Смит


Female
Брой мнения : 603
Age : 31
Emploi : Princess of death
Registration date : 03.04.2007

Сънища или реалност ... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сънища или реалност ...   Сънища или реалност ... EmptyСъб Ное 24, 2007 8:31 pm

Обеда , за който говореха двете сестри , щеше да се проведе в имението на семейство Малфой. Сантини нямаха кръвна връзка с тях , а и не бяха особено близки , затова единствената причина двете сестри да бъдат поканени, бе Лорда.
- Не мога да разбера как могат да дадат на Драко мисия ... преди мен. - оплака се Луиза докато пътуваше със сестра си към имението.
- Семейство Малфой са по-гъсти с Лорда, нормално е.
- Все пак не мога да го повярвам , та той е по-малък от мен!
- Все тая - разсеяно отвърна Андреа , гледайки през прозореца на каляската ( щяха да отидат по този начин , защото имението на Малфой сега беше щаб и това бе единствения начин )
- Ужасна си понякога - нацупи се малката сестра и заби поглед в завесата.

През другата част от пътуването двете сестри не си проговориха. Андреа рееше поглед навън , а Луиза трескаво пишеше върху една тертрадка.
- Пристигнахме - изведнъж каза Андреа и побърза да излезе навън. - Ммм хубава къщичка.
Луиза се показа от каляската и се огледа. Нямаше спор - имението на Малфой бе красиво и голямо.
Двете сестри тръгнаха по алеята с горда крачка. На прага ги посрещнаха Нарциса Малфой и ги поздрави по фамилия , защото не се сети как се казваха.
- Мразя да става така - измърмоти Луиза щом влезе в къщата и се обърна към сестра си , която бе изчезнала. Огледа се и забеляза червената коса на Андреа сред група момчета. - Това го мразя още повече - въздъхна русокоската и си взе чаша вино.
- И ти ли непознаваш никого? - попита я глас зад нея. Красавицата се обърна и пренебрежително изгледа непознатото момче, с оръфана мантия и тъпо изражение.
- Не - отвърна му кратко Луиза и отиде да поздрави току що появилия се Ейдън Нот. Тя го харесваше вече две години , но се срамуваше да си признае , защото той имаше гадже , а и беше с две години по-голям.
- Хей здравей - усмихна се той, когато видя русокоската и я прегърна приятелски. - Къде е сестра ти?
- Май забива братовчед ти - отвърна момичето и двамата се засмяха. - А къде Мегън?
- Скъсахме - сви рамене момчето.
При тези думи Луиза усети как сърцето и сякаш подскача в нея. Идваше и да се хвърли на Ейдън и да го разцелува , но се сдържа.
- Ако кажа че съжалявам , ще излъжа - беше кучка. Но все пак моите съболезнования.
Младия Нот се засмя, след което излега Луиза
- Вие още ли не сте си намерили приятел , госпожице?
- Не , господине - засмя се Сантини. - Сигурно съм прекалено грозна , за да ме забележат.
- Я стига си лъгала ... с тази рокля всеки би ти се нахвърлил. Без комплекси моля.
Луиза се усмихна. Сърцето и щеше да изхвръкне всеки момент.
- Лизи , ще те оставя за малко сама ... - момичето кимна и Ейдън отиде да поздрави някакви негови приятели , които бе видял. ю

- Госпожице Сантини?
Луиза се обърна. Пред нея величествено се бе изправила Белатрикс Лестранж. Момичето потръпна - бе чувала толкова много за тази жена , че се стресна от къде тя знае фамилията й.
- Д-а-ааа
- Черния Лорд иска да говори с вас.
Луиза не можеше да повярва на очите си. Дали не и се беше причуло ... не не беше възможно.
- Идвате ли? - Лизи се сепна. Белатрикс Лестранж вече бе стигнала до вратата на трапезарията. Без да отговори , русокоската я настигна. В трапезарията имаше голяма дървоизработена маса, а около нея бяха насядали 20-тина смъртожадни , които я гледаха изпитателно. Бела зае мястото си от дясно на Лорд Волдемор и тихо му прошепна нещо. той само леко кимна и направи знак на Луиза да седне ...


Последната промяна е направена от на Нед Ное 25, 2007 9:42 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Рейчъл Смит
Брейв
Брейв
Рейчъл Смит


Female
Брой мнения : 603
Age : 31
Emploi : Princess of death
Registration date : 03.04.2007

Сънища или реалност ... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сънища или реалност ...   Сънища или реалност ... EmptyНед Ное 25, 2007 9:34 pm

Момичето зае посоченото място , в края на масата и застана в очакване. Лорда обаче не я погледна повече. В следващите няколко часа смъртожадните обсъждаха мисиите си , заплахите и бъдещото. Луиза осъзна , че сравнение с другите млади "убийци" тя е още малко дете. Местата , задачите и хората , за които говореха и бяха непознати. Дори не бе сигурна какво ще направи , ако попадне в опастна ситуация ... Опита се да се оттърси от тези мисли, но не можа.

Едва когато часовникът на стената удари 6 часа , момичето осъзна колко време бяха тук. Огледа се и забеляза , че всички смъртожадни се бяха умълчали и гледаха към входа на трапезарията. Луиза също извърна поглед натам и се ужаси - голяма черна змия бавно се промуши през вратата и се плъзна под масата. Когато стигна до господаря си , Наджини изсъска веднъж и се уви около трона на Волдемор.
- Свободни сте - каза бавно Черния Лорд и махна с ръка на подчинените си да се оттеглят.
Луиза понече да излезе през вратата.
- Вие останете , госпожице Сантини.
Русокоската се вцепени. Не знаеше какво щеше да иска от нея , но я беше страх.
- Вие бяхте единствената тази вечер, която не получи мисия. Знаете ли причината?
Луиза не отговори. Вярно беше, че тя не получи задача , но това не бе кой знае колко учудващо за нея , затова поклати глава.
- В очите ви се чете страх ... това не е достойно чувство за една смъртожадна , госпожице Сантини. Преодолейте го ако искате да бъдете с нас.
Волдемор се обърна към Наджини и и прошепна нещо. Както изглежда той бе свършил , затова Луиза напусна помещението.

Приема в къщата на семейство Малфой бе свършил отдавна и нямаше и следа от Андреа. Лизи реши , че е тръгнала сама , затова се сбогува със смъртожадните и напусна имението , за да намери място , от което да се нагипортира. Не след дълго усети , че преминава защите и се почуства по-свободна. Хвана пръчката си и се магипортира.

Тъй като все още не се бе специализирала добре в това , младата Сантини се оказа не пред дома си , а на няколко километра от града. Лизи въздъхна , свали токчетата си , които и бяха адски неудобни и тръгна бавно към Сан Антония. Това "пътешествие" и се стори цяла вечност , защото бе доста уморена от събранието. Най-накрая когато видя дома си почувства огромно облекчение и се втурна към вратата. Мраморното антре бе доста зловещо , затова тя побърза да го напусне и да потърси сестра си. Намери Андреа , седнала на зенята до камината. Червенокоската й излъчваше тъга.
- Какво е станало, Ан? - попита разтревожено Луиза и се вгледа в очиите на сестра си.
- Нищо - изглъга веднага Андреа и избърса една "нахална" сълза , която се опитваше да я издаде. - Просто се замислих за нещо ... това е.
- Сигурна ли си ... не изглеждаш много добре.
- Нищо ми няма - повтори отново червенокоската , но по-сигурно. - За какво те викаше Белатрикс Лестранж?
- Утре ще ти разкажа, защото сега съм уморена - усмихна се Луиза и целуна сестра си по бузата - Лека нощ.
- Сладки сънища - поздрави я и Ан , след което двете се разделиха. Когато Луиза влезе в стаята си , се хвърли на леглото и затвори очи. Истината беше , че не беше толкова уморена , просто искаше да помисли за нещата случили се днес.
Толкова неочаквано бе поканена на събирането на смъртожадните ... а и още по-удудваща бе липсата на сестра й ... Лизи винаги следеше Ан , затова сега и бе трудно да се справя без нея и не знаеше какво да прави ... какво да предприеме. До днешния ден си мислеше , че е готова да бъде смъртожадна , но сега се чустваше прекалено малка за това , липсваше и детството.

Потънала в мисли Луиза заспа неусетно. Съня , който бе видяла миналата вечер , отново превзе съзнанието й , но този път по-ясно от когато и да било.

" Отново бе нощ в градчето Сан Антония. Улиците бяха зловещи , потънали в мрак и тишина. Трите фигури както винаги изникнаха пред къщата на доктора. Носеха дълги черни наметала и качулки. Магьосниците мълчаливо пристъпиха към портата и едната жена я отвори. Гледката , която се разкри от светлината на пръчките , бе ужасяваща. Луиза лежеше на пода , обляна в кръв , а на няколко метра от нея стоеше изправена Андреа.
- КРУЦИО - извика със смразяващ глас червенокосата Сантини и насочи пръчката си към сестра си. Луиза се преви от болка и издаде ужасяващ последен писък ... "
Върнете се в началото Go down
Рейчъл Смит
Брейв
Брейв
Рейчъл Смит


Female
Брой мнения : 603
Age : 31
Emploi : Princess of death
Registration date : 03.04.2007

Сънища или реалност ... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сънища или реалност ...   Сънища или реалност ... EmptyЧет Ное 29, 2007 10:59 pm

Лизи се събуди стресната. Бе сънувала нещо различно от преди , но не можеше да си спомни какво: съня винаги свършваше с писъка на непознато момиче ... Русокоската напрягаше мозъка си близо четвърт час , след което се отказа да мисли за това и се отпусна на възглавницата си. Камината в стаята бе изгаснала , затова Сантини се сгуши в завивката си и затвори очи. Опитите и да заспи обаче бяха неуспешни , затова момичето стана от кревата и отиде да запали огън. Точно бе намерила пръчката си , когато чу шум в коридора. Луиза грабно наметалото си , защото и бе студено , и тихо отвори вратата. Коридора бе мрачен и русокоската не виждаше нищо , но реши че е прекалено рисковано да създаде светлина. След около пет минути трепетно мълчание , Луиза речи че и се е причуло и тръгна отново към спалнята си. Точно тогава в далечината на коридора светна газова лампа и русокоската различи силуета на сестра си.
- Ох Ан м изкара ми ангелите - вече спокойно каза Лизи и с едно движение на пръчката си освети каменните стени. За разлика от малката Сантини , Андреа бе облечена изцяло и носеше пътната си мантия. - Къде отиваш?
- Извинявай , че те събудих Лу - усмихна се леко престорено червенокоската - Исках да се разходя.
- Посред нощ?!
- Добре де , малко откачено е - сви рамене Ан и двете сестри се разсмяха.
- Ммм вместо разходка в този студ , искаш ли едно топло кафе с мен?
- По- скоро чай - смигна Андреа и двете Сантини се отправиха към кухнята.
Докато Луиза правеше питиета и приготовяше "вечерната закуска" , Ан замислено "разучаваше" една чаша.
- Е ще ми разкажеш ли за Белатрикс Лестранж - най-сетне попита червенокоската , а погледа и излъчваше нетърпение.
- Ооох бях забравила , че не знаеш - усмихна се Луиза и подаде чая на сестра си - Всъщност Бела ( при изричането на галеното име на Белатрикс Ан повдигна вежди ) ме покани да присъствам на събрание на смъртожадните.
- Така ли? - попита леко разочаровано Андреа - И какво стана на него?
- Ами не знам ... сякаш не бях там. Просто всичко , което говореха , ми бе непознато.
- Получи ли мисия? - попита с все така студен тон червенокоската.
- Ами не точно ... Черния Лорд ми възложи една задача , но мисля че тя ще се изпълни с течение на времето.
- Аха - бавно каза Андреа и отпи глътка горещ чай. Чак сега Луиза забеляза студение поглед на сестра си.
- Защо се дръжиш така?
- Как да се държа!
- От обеда в семейство Малфой се толкова студена ... сякаш ми се сърдиш за нещо. - бавно каза Лизи , знаейки че думите й няма да се харесат на сестра й. - ... Сякаш ми се сърдиш за нещо.
- Може и така да е - ядосано каза Андреа и тресна чашата на масата.


П.С После ще го довърша , защото нямам време Smile
Върнете се в началото Go down
Рейчъл Смит
Брейв
Брейв
Рейчъл Смит


Female
Брой мнения : 603
Age : 31
Emploi : Princess of death
Registration date : 03.04.2007

Сънища или реалност ... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сънища или реалност ...   Сънища или реалност ... EmptyЧет Мар 27, 2008 1:56 am

- И причината е ... ?
- Защо не ме извика с теб в залата? Аз съм по-голяма и не е честно да не присъствам. Хората ще ми се смеят.
- Глупости , Ан ... плюс че , как мислиш че можех да те извикам. Белатрикс Лестранж вървеше точно до мен и определено не и беше до сестрински глупости.
- Както и да е - студено отвърна червенокоската и се изправи - Излизам.
Лизи не отговори. Не виждаше защо сестра и се сърди а такива глупости , но да си признаеше в момента и не и се занимаваше с това. Тя се опитваше да си припомни съня ...
Тъй като това се оказа безуспешно , след четвърт час блондинката се запъти към двора. Бе се съмнало и Луиза умираше от нетърпение да се разходи из чистата природа.
Потънала в мисли , тя обиколи няколко пъти градината. Тъй като утрото бе доста студено , блондинката беше вече премръзнала , затова реши да се прибере вътре. Когато се качи в стаята си , се сети че камината бе загаснала , затова се запъти към спалнята на Андрея. Когато отвори вратата , остана с широко отворени очи. През последните дни , стаята на червенокоската се бе променила изцяло. Предишните белезникави цветове на стените , сега бяха маслено черни , а тавана и килима - червени. Всичко изглеждаше някак зловещо. Луиза потрепери и излезе от стаята. Бе шокирана ...

(после ще напиша останалото , че ми се доспинка Smile )
Върнете се в началото Go down
Рейчъл Смит
Брейв
Брейв
Рейчъл Смит


Female
Брой мнения : 603
Age : 31
Emploi : Princess of death
Registration date : 03.04.2007

Сънища или реалност ... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сънища или реалност ...   Сънища или реалност ... EmptyВто Авг 04, 2009 10:00 pm

- Какво правиш в стаята ми!? - гласа на Андреа се чу някъде из зад нея, висок и заплашителен. По-младата Сантини се обърна. Червенокоската беше наметната с пътническото си наметало и държеше пръчката си срещу нея.
- Ан, какво правиш?
Гласа й трепереше. Не знаеше какво става със сестра й, но вече и не беше сигурна, че срешу нея стои момичето, което преди познаваше.
- Аз ...
Андреа премигна сякаш току що се е събудила. Погледна към пръчката в ръката си , а после и към сестра си.
- Аз ... не знам ...
Луиза погледна объркано. Какво за бога ставаше?!
- Ан, добре ли си? Не се държиш нормално.
- Остави ме намира! - червенокоската извика панирано, когато Луиза се опита да я докосне по ръката и се отдръпна назад. Очите и бяха червени, а лицето и се беше изменило в ужасна физиономия. Русокоската започна да заотстъпва назад. Знаеше, че съществото, което стоеше пред нея, не е сестра й.
- Писи, миси , писи , мисииии - започна с провлачен и писклив глас изведнъж да съска Андреа. - Какво стана с увереността ти сладка моя сестричкеее ...
Младата Сантини не знаеше какво да прави. Не беше сигурна, че това е сестра й, но не беше сигурна и че нея напълно я няма. Опита се да напипа пръчката си, но нея я нямаше ... беше я оставила в кухнята.
Сестра й или съществото, което стоеше срещу нея , продължаваше да се приближава. Луиза се опита да призове мислено пръчката си, но опитите и се оказаха неуспешни. Знаеше, че навярно това беше края й.
Следващите няколко действия се случиха толкова бързо, че русокоската не можеше да определи, което след което стана. Видя как червенити очи на вампирката я погледнаха свирепо, видя оголените зъби, чу гърленото ръмжене от гърлото и проследи скока ... След което блесна зелена светлина и всичко изчезна. За миг Луиза усети пронизващата болка в сърцето си, след което припадна.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





Сънища или реалност ... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сънища или реалност ...   Сънища или реалност ... Empty

Върнете се в началото Go down
 
Сънища или реалност ...
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
СмъртожадниООД :: Забава... :: РП и тем подобни :: Шоколадчето-
Идете на: