Слагам едно наше "есе" с Кира Блек. Надявам се, че ще ви хареса, защото на нас много
ВНИМАНИЕ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ!Хари Потър-истината за един „герой”
Всички смятат Потър за герой и пълен с добродетели и хубави качества положителен характер въпреки своите малки недостатъци. Сега ще вляза в ролята на „разобличител” и ще ви „отворя” очите за истините, които са пред вас, но просто не можете да ги видите или по-точно ги пропускате. Някой ще каже, че все пак той е главният герой и му е простено. Кое по-точно му е простено? Крещенето, защото го гони „тийнейджърска” истерия или това, че е страхливец и не достатъчно образован? Или пък „благотворителността” за приятелите? Или това постоянно да хленчи, мърмори и реве? Или да се съмнява постоянно в това, което му казват, които според него го обичат и са загрижени за него?
За мен Хари Потър е разглезен от славата в магьосническия свят късметлия. Вярно е, че в мъгълския свят той е никой и затова и постоянно му се налага да бяга:
„Бандата на Дъдли го бе погнала както обикновено, когато за изненада колкото на всички тях, толкова и на самия него Хари кацна на комина.”
„Стараеше се да върви малко встрани от семейство Дърсли, за да не би Дъдли и Пиърс, на които към обед животните почнаха да доскучават, да пристъпят към любимото си хоби да го бият.”
Докато в магьосническия свят всички се държат с него като със световно съкровище:
„- Боже Господи! - възкликна барманът, зяпнал Хари. - Това да не е... може ли той да е...
В "Продънения котел" внезапно настъпи пълна тишина.
- За Бога! - прошепна старият барман. - Хари Потър... Каква чест!
Бързо изтича иззад тезгяха, втурна се към Хари и със сълзи на очи грабна ръката му.”
„После настана голямо стържене на столове по пода и в следващия миг Хари осъзна, че се ръкува с всички в "Продънения котел". ”
Всеки има своите възходи и падежи. На всеки му се случва да се изнерви страшно много, но това не е основание да крещиш на единствените хора, които те търпят дълго време и които са готови да умрат заради теб. Защото когато имаш проблем с някой или нещо ти се обръщаш към тях, а не към хората, които един ден са с теб, а на следващия не могат да те гледат.
„Но преди да довърши, Хари вече крещеше:
- И ТАКА, ВИЕ НЕ СТЕ БИЛИ НА СРЕЩИТЕ, ГОЛЯМА РАБОТА! ВИЕ ВСЕ ПАК СТЕ ТУК, НАЛИ? ВСЕ ПАК СТЕ БИЛИ ЗАЕДНО! АЗ, АЗ БЯХ ЗАТОЧЕН ПРИ ДЪРСЛИ ЦЯЛ МЕСЕЦ! И АЗ БЯХ ТОРМОЗЕН ПОВЕЧЕ ОТ ВАС ДВАМАТА ВЗЕТИ ЗАЕДНО И ДЪМБЪЛДОР ГО ЗНАЕШЕ-КОЙ СПАСИ ФИЛОСОФСКИЯ КАМЪК? КОЙ СЕ ОТТЪРВА ОТ РИДЪЛ? КОЙ ВИ СПАСИ КОЖИТЕ ОТ ДИМЕНТОРИТЕ?
Всички горчиви и възмутени мисли, които го бяха измъчвали през този месец напираха на устните му в изблик на гняв, обида, че двамата са били заедно без него - всички тези чувства, от които наполовина изпитваше срам – разпръснаха границите. Хедуиг се стресна от врявата и полетя обратно на гардероба. Пигуиджън издаваше звуци като аларма и кръжеше около главите им.
- КОЙ СЕ ИЗПРАВИ СРЕЩУ ЗМЕЙОВЕ, СФИНКСОВЕ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ МИНАЛАТА ГОДИНА? КОЙ ГО ВИДЯ ДА СЕ ВРЪЩА? КОЙ СЕ СПАСИ ОТ НЕГО? АЗ!
Рон стоеше със зяпнала уста и неспособен да реагира, докато Хърмаяни щеше всеки момент да избухне в сълзи.
- НО ЗАЩО ЛИ АЗ ТРЯБВА ДА ЗНАЯ КАКВО ТОЧНО СТАВА? ЗАЩО НИКОЙ НЕ МИ КАЗВА?
- Хари, ние искахме да ти кажем, наистина искахме - започна Хърмаяни.
- ДА, ВИЕ ИСКАХТЕ-ВИЕ ТОЛКОВА ИСКАХТЕ-ВИЕ ДОРИ МИ БЯХТЕ ИЗПРАТИЛИ СОВА, НО ДЪМБЪЛДОР ВИ НАКАРА ДА ОБЕЩАЕТЕ.
- Добре, той го направи...
- ЧЕТИРИ СЕДМИЦИ БЯХ ЗАТОЧЕН НА ПРИВИТ ДРАЙВ ОПИТВАЙКИ СЕ ДА НАУЧАВАМ НЯКАКВИ НОВИНИ ОТ ВЕСТНИЦИТЕ КАКВО СТАВА.
- Ние искахме да...
- ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ ДОСТА СТЕ СЕ ЗАБАВЛЯВАЛИ, СЪБРАНИ ВСИЧКИ ЗАЕДНО.
“Не, честно...”
„- Хари, да страдаш така доказва, че все още си човек! Тази болка е част от това да бъдеш човек.
- ТОГАВА НЕ ИСКАМ ДА БЪДА ЧОВЕК! – изрева Хари и сграбчи деликатния сребърен инструмент от кръглата масичка зад себе си и го запрати през стаята; той се разби на стотици малки парченца в стената. Няколко от картините издадоха гневни и уплашени крясъци, а портрета на Армандо Дипет каза:
- Така ли?
- НЕ МЕ Е ГРИЖА! – изкрещя им Хари, грабвайки луноскопа и хвърляйки го в камината – ПРЕЖИВЯХ ДОСТАТЪЧНО, ВИДЯХ ДОСТАТЪЧНО, ИСКАМ НАВЪН, ИСКАМ ФИНАЛ, ВЕЧЕ НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА!
Той сграбчи масата, на която стоеше сребърния инструмент и хвърли и нея. Тя се счупи на пода и краката й се търкулнаха в различни посоки.”
Държанието на Потър естествено не е само негова вина, но въпреки това не е никак невинен. Ако хората не се държаха с него като с нещо чупливо, а като с нормално дете той нямаше да си позволява да се държи като че ли всички само длъжници. Но и ако той имаше достатъчно мозък в главата щеше да се държи като стъпил здраво на земята човек.
Според Роулинг и всички останали Хари Потър е един вид гении... Но защо ли на мен ми се струва, че той е просто необразован налучкваш хлапак, който никога не поема отговорността за действията си?
„- Хайде Хърмаяни, защо ти си толкова непреклонна в приемането му. Вол...
- ХАРИ НЕ!
- демор търси Старшата пръчка!”
Той е пълен страхливец и предпочита другите да се бият вместо него, докато той „изпълнява мисия”.
„Сега се обръщам, Хари Потър, директно към теб. Ти позволи на своите приятели да умрат за теб, вместо да се изправиш лично срещу мен.”
Заведе приятелите си на място, където трудно биха оцелели и обрече кръстника си на смърт и всичко това, защото беше прекалено слаб и самоуверен, за да научи оклумантика. Поради същата причина и в седма книга той не може да се защити сам и се налага приятелите му да го спасяват:
„Беше в палатката, лежейки на едно от ниските легла върху купчина одеала. Можеше да различи, че почти е съмнало от тишината и особената студена, блудкава светлина отвъд брезентния покрив. Целият беше облян в пот. Можеше да го почувства по чаршафите и одеалата.
- Измъкнахме се!
- Да... - каза Хърмаяни - трябваше да използвам Левитираща магия, за да те сложа в леглото ти. Не можех да те повдигна. Беше... Е не беше съвсем...
Под кафявите й очи имаше лилави сенки и той забеляза малка гъба в ръката и. Бе бърсала лицето му.
- Беше зле - каза тя накрая - много зле.
- Преди колко време се измъкнахме?
- Преди часове. Вече е почти сутрин.
- И аз бях... В безсъзнание?
-Не точно - каза Хърмаяни притеснено - Ти крещеше и стенеше, и... други работи - прибави тя с тон, който накара Хари да се почувства неудобно. Какво бе направил? Бе крещял заклинания като Волдемор, плакал като малко бебе в яслата?”
И също така искам да добавя, че Потър, заслепен от това как в 1 и 2 курс успява да спаси философския камък и да затвори Стаята на тайните се мисли за нещо велико и си мисли, че може да направи всичко, въпреки че никога не се е замислял как всеки път някой го спасява. В 1 курс Дъмбълдор, в 2 феникса на директора, в 4 пада дотам, че умрелите му родители го спасяват от Волдемор, в 5 пак Дъмбълдор му спасява кожата, в 6 също и въпреки тези явни провали той продължава да бъде едно нахакано хлапе, което смята, че света му е длъжен!
