Каменната зала

Риддъл, Блек и Лестранж нахлуха в залата. Вътре нямаше никой. Кийра вдигна медальона и го огледа. Беше точно такъв какъвто го беше описал стареца. Тя изрече тихо няколко заклинания , след което се увери че е истински. В същия момент Блек залитна и падна на земята в безсъзнание. Кармен и Кийра се втурнаха притеснени към нея.
- Сигурно я е ударило някое от заклинанията на Муди - предположи Кармен и погледна лицето на Кийра / kyhah /
- Не , той беше в безсъзнание. Видях го преди да се магипортирам. Кийра беше добре, когато излизахме от къщата. Трябва да я е нападнал някой, който е дошъл тогава ...
- Няма значение. Трябва да и помогнем - каза притеснено Кармен и хвана студената ръка на Кийра Блек.

Изведнъж обаче вдигна поглед към Кийра.
- Освен ако медальона не и действа така. - Двете се замислиха като едно временно с това се опитваха да изправят Кийра (kykah). Тъкмо бяха успяли, но бяха прекалено замислени, за да чуят, че някой ги вика.
- Спрете! - най-сетне чуха гласът на Лорда. - Какво става тук?
- Успяхме да вземем медальона, но с Кийра Блек стана нещо. - обясни набързо Кармен.
- Какво по-точно?
- От къде да знам! - рязко отвърна дъщеря му...

П.П. Музата ме напусна

Лорда въздъхна и се наведе над тялото на момичето. Стоя така една две минути и точно, когато Кармен реши, че е много мило от страна на баща им да им помогне той се изправи.
- Не е от медальона. Това е работа на Дъмбълдор. Сигурно е направил някакво защитно заклинание точно преди Кийра да се магипортира.
- Но ... какво може да направим - попита леко объркано и ядосано Кармен.
- Трябва да се научите сами да се справяте с проблемите - отвърна Лорда и излезе от стаята, оставяйки момичетата сами ...
- Не мога да повярвам, че пак го прави! - ядосано отвърна Кармен ...

- Следващия път когато го направ ще го убия! - очите и бяха едновременно кристални и сякаш горяха. - Добрееем. Ей сега ще ги науча и двамата! - преди Кийра да е успяла да попита за какво приказва Кармен сложи ръка на сърцето на Кийра (kykah), а другата на медальона. Секунда по-късно се чу разярен вик, а припадналото момиче се съвзе. - Хей, поспаланке, как си? - преди обаче да отговори на въпроса Кийра (kykah) се вгледа във бясната фигура зад Кармен.Другата Кийра се зачуди дали ще види приятелката си жива някога вече.
- Как... Как посмя да го направиш? -вбесен крещеше Лорда.
- Кое? - невинно попита Кармен.
- Да използваш медальона, за да пратиш заклинанието на Дъмбълдор. Знаеш, че можеш да унищошиж хоркуса така.
- Не знаех. Пък и не ме интересува. - усмихна се дъщеря му и секунда по-късно тя и приятелките и бяха в двора на "Черната Далия".

С едно звучно пук в залата се магипортираха четирима души - Кармен, Кийра, Ейнждъл и Елиът ( двете Е-та и двете К-та )
- E, това е щаба - каза Кийра и на Елиът. - Както обикновено няма никой ... събираме се само са мисии и то рядко всички.
- Да ... има някой като мен, които се туткат повече със задачата - засмя се Кармен и смигна на Ейнджъл.
- Може би ако не се опитваш да ни оставяш насаме с Елиът ще имаш повече време за меча - отвърна усмихната Кийра.
- Нали я знаеш Кармен, само това и е в главата - засмя се и Ейнджъл ....

- Хей,аз не съм ви оставяла нарочно сами. Наистина щях да го търся ама... Еми с това сладкото същество до мен как да се съсредоточа?! - театрално разпери ръце Кармен и направи тъжна физиономия.
- Браво,бе! Сега аз съм ти виновен.
- Че кога не си бил? - ухили се момичето му. Ейнджъл веднага я подгони. Другите двама седнаха на земята и се запревиваха от смях. След малко обаче от някъде ги уцели по една възглавница. Бягащата двойка се бе спряла и бе изомагьосала по една възглавница, която след това уцели хилищете се.
- Ще си платите за това. - Скочи на крака Кийра и хукна след приятелката си с възглавницата в ръка като се опитваше да я уцели...

Точно, когато метна възглавницата към вратата се появи Драко, който изненадан се изтърси на земята
- Aaaa не! Какво съм ви направил, че където и да вляза ме замеряте с възглавници! - каза кисело Драко, след което се разсмя.
- Ммм идваш в най-подходящия момент - усмихна се Кармен и метна втората възглавница, която беше взела от Елиът. Този път блондина успя да я хване.
Докато Кармен и Драко се бореха за възглавници Кийра измагьоса цял куп и заедно с Ейнджъл и Елиът затрупаха борешите се.
- Мислех, че си на моя страна - възмутена каза Карамелчето на гаджето си, което само се усмихна невинно и ...

... и се оплези. Кармен отвори невярващо уста, но секунда по-късно я затвори и се наведе, за да не я уцели възглавницата предназначе за нея от него. Уцели току влизащата Тру, която леко залитна назад.
- Хей! -възмутено викна, но виждайки случващото се се присъедини към тях. Всички се гонеха, замяраха, удряха, закачаха и дори от време на време се побутваха и следователно изтърсваха тук и там. Към веселбата се включиха и Кийра (kykah), изморената Яна и в началото ядосаната Бела, която после се развесели. Вдигаха голям шум, но това тях не ги интересуваше. Забавляваха се и им беше добре. Накрая всички седнаха изморени върху възглавниците да си починат, а и за да се подкрепят с нещо вкусно за ядене, което се появи на една маса. Изомагьосаха си и пиене и си спретнаха един хубав купон в Каменната зала. Бяха забравили изцяло за какво се позлва и че може би всеки момент можеха да се появи Лорда и да им тръсне някое накзание. Бяха заедно. Бяха щастливи. Бяха приятели. Това беше важното. За сега...

Изведнъж в стаята влетя Шеймъс Финигън.
- Кийра!
- Какво става - притеснено попита момичето.
- Белатрикс Лестранж е осъдена на целувката на диментора. Потър се фукаше с това.
- Моля! - извика момичето и се втурна навън.
Кармен и другите я последваха. Чернокоската се обърна към тях.
- Няма смисъл да казвам каквото и да е, защото вие знаете какво смятам да направя ... и знаете, че не може да ме спрете. Така че просто мога да кажа сбогом ....

- И ние идваме! - викнаха в един глас всички. Бяха ядосани, притеснени, но и уверени в освобождаването на Белатрикс. - Ще се справим всички заедно. Нали за това сме приятели, а и няма да те оставя да се оправяш сама с това, сестричке. - каза Бела.
- Шеймъс, кога ще е целувката? -попита Кармен възвръщайки си леденото държание, трезвата преценка и най-вече жаждата за опасности. Всички бяха се заели с разчистването докато двете сестри и Кармен разговаряха с грифиндореца.
- Най-рано след час, защото Потър имал среща с Министъра преди това, а искал лично да присъства.
- Значи и ние имаме час. Добре трябва да изготвим план. Идеи? Освен тази да хукнем към Азкабан без план и да убием всичко живо по пътя ни докато не освободим всички смъртожадни... - всички се замислиха...

- Няма какво много да направим - промълви след малко Кийра. - В Азкабан има детектори и защита като трезора ни в Гринготс ... всички магии се "анулират" след като се мине през нея, а ние няма как да я избегнем. Вярно е, че дименторите са на наша страна, но ...
- Белатрика е пазена от 30 аврора - довърши Бела.
- Да ... така е, което значи, че няма как да ни помогнат. По-скоро ще са пречка ...

- Тогава аз се сещам за едни много полезни в този случай "хора"... - каза с лукава усмивка Кармен. - Ейнджъл, вземи Вик и отидете да говорите с Дракула. Нека да събуди клана си и ни чакайте пред Азкабан. Беле, можеш ли да се свържеш с Гейбриъл? - чернокоската кимна. - Добре тогава отиди да приказваш с него. Тру, ти отиваш при Джейк. Знаеш какво да правиш. Кийра, Елиът вие ще трябва да отидите при Велкан. Вземете тези пистолети. Кажете, че сте приятели на Луциан. Кийра (kykah), Яна, на вас се пада честта да се разправяте с Грейбек. Тъй като сте смъртожадни едвали ще ви е чак толкова трудно. Така... някой без задача? Ако няма всички по мисиите си, а другите да се заемат с въоражението. Аз отивам да се видя с Луциан, Селена и Майкъл.

Кийра и Елиът се магипортираха първи.
- Мразя върколаци - каза след малко момичето вървейки по мрачна пътека към къщата на Велкан. - Винаги са ми били толкова ... противни.
- Не си единствената ... е стигнахме. - двамата стояха пред стара порутена сграда, приличаща на къщата на красъците. Елиът пристъпи напред с вдигната пръчка. В същия миг зад двамата се чу глас.
- Да ме нападате ли идвате, Лестранж? - Кийра се обърна рязко. Велкан изглеждаше ужасно. Косата му бе дълга и сплъстена, по дрехите му имаше петна от кръв, а дъхът му можеше да убие човек.
- Всъщност не. Имаме задача за теб. - отгвори Елиът вместо Кийра
- Върколака кимна в знак, че слуша.
- Белатрикс Лестранж е осъдена на целувката на дементора, затова готвим нападение над Азкабан и ни трябваш ти.
- И кажи ми Гонт, защо да ви помагам?
- Първо защото ще те убия ако не го направиш, и второ ... ако не го направя аз ще го направи Лорда - просъска Кийра. Не трябваше да се бавят ... губеха ценно време.
- Добре, добре Лестранж , ще помогна при едно условие ... да ме "повишите" . Искам по-важна роля ... може би тази на Грейбек?
- Това зависи от представянето ти - каза студено Кийра. До 15 мин да си събрал върколаците си и да бъдете в шаба - добави момичето и заедно с Елиът се магипортираха обратно в щаба. През това време ....

Кармен бе изчакала всички да заминат и тогава се магипортира и тя. Появи се пред много стар и изоставен манастир или поне на външен вид изоставен. Тръгна уверено напред. След минутка се появиха два върколака и се опитаха да я разкъсат. Тя обаче само махна с ръка и те станаха кротки като агънца. Подмина ги и влезе в манастира. Беше мрачна, древна и ужасяваща постройка, но Кармен вече бе свикнала с такива сгради. Навсякъде имаше трупове, кръв, бутилки със съмнителна течност. По стените висяха множество върколаци и я наблюдаваха. Не я нападаха, а само гледаха. Някой от тях я познаваха, знаеха на какво е способна ако някой се изпречи на пътя и. Така безпрепятствено момичето стигна до голяма дървена врата. Почука и след като чу спокойното "Влез" се усмихна леко и влезе.
- Скъпа моя, не беше нужно да чукаш! Тази врата е винаги отворена за теб. - мило каза Луциан като очите му не я изспускаха от както бе влязла. Стана и я прегърна.
- Знам, Лу, но знам ли каквоще заваря... -лукаво се усмихна момичето. Тя отвърна на прегръдката и след това седна на един стол. Той се настани на друг срещу нея.
- Е, още ли си с онзи оръфан вампир? - каза дяволито мъжът като сложи ръка крака и и започна да я качва към коляното и.
- Да и смятам да си остана с него. - отговори с усмивка Кармен като сложи ръката си върху неговата и спря похода и. - Тук съм, защото ми трябва помощ, Лу. Помощ, не удоволствия.
- Е, да ти удоволствията ги получаваш от друг. Спокойно,дечко. Естествено, че ще ти помогна. Нали знаеш, че аз трябва да се опитам като не стане - не стане. Ама ако стане... Тогава Рая ще е на Земята. - двамата се разсмяха. Това беше тяхна закачка от години.
- Радвам се, че го приемаш така, защото вече имах проблеми с Маркъс заради това.
- Той е кретен. Смята, че притежава света. Но както и да е. Кога и къде?
- Веднага в щаба. Колкото можеш повече хора вземи. Само човека, който ми трябва се пази от 30 аврора.
- Опасностите на първо място,а ? Добре. Имаш думата ми, че сме там. Само аврори, нали?
- Както винаги. - усмихна се момичето и стана. Помаха му и се магипортира право в друга къща.
- Как си посмял, Маркъс? Как? - крещеше чернокоса жена на мъж седнал на едно кресло в антрето. Друг се бе облегнал на стената зад него и гледаше с презрения този пред него.
- Каква мила картинка само! - саркастично каза Кармен. Всички глави се извърнаха към нея.Жената веднага отиде при нея и я прегърна, а облегнатия мъж само и помаха за поздрав. Третия човек в стаята извърна нервно глава. - И аз се радвам да те видя, Селена, но нямам много време ами трябва помощ.
- За теб винаги. - усмихна се вампирката.
- Супер! Значи хващай колкото се може повече вампири и с мен към щаба.
- Сега?
- Аха. Имам по-малко от час, за да измисля план и да освободя една жена. Организирала съм половината подземен свят, но колкото повече толкова по-добре.
- Тогава да тръгваме. Маркъс, ти оставаш тук. Който дойди го насочваш към Азкабан предполагам. - момичето кимна. - И само да си мръднал от тук. Ще се разправяме после. - Селена хвана Кармен под ръка, Майкъл прегърна жена си през кръстта и заедно със сумати и вампири се запътиха към щаба. Там вече ....

бяха Гейбек и Велкан с хората си.
- Готови ли сме? - попита първия с, който изглеждаше нямаше търпение да напада
- Не още - отвърна Кийра - Чакаме Бела и Тру
- А Ейнджъл - попита леко притеснена Кармен.
- Виктор дойде преди малко. Обясни, че Дракула и клана са се стаили в една гора в близост до Азкабан. - обясни другата Кийра, но в същия момент ...

В залата влезе Лорда. При гледката на толкова много хора се зачуди какво става.
- Някой да ми обесни какво за бога става тук?! - леко ядосано започна той.
- Аз! - извика Кармен преди да е казал някой нещо. - Смятат да приложат Целувката на Белатрикс Лестранж и ние отиваме да я спасим.
- А ако е капан?
- Е тогава ще бъдат неприятно изненадани, защото освен хората тук огромна част от децата на Дракула ни чакат там. Следователно те нямат шанс! - спокойно обясни дъщеря му. - Останаха ощеда дойдат Бела с Гейбриъл и Тру с Джейк.
- Джейк е...
-...Бившия и,да. Но сега имаме нужда от помощ и то бързо. Така че ще трябва да преодолеят различията си за малко. - В същия момент се появи Бела.
- Готово. Гейб и глутницата му ще ни чакат там.
- Супер, но Лу ми се губи.
- Спокойно, съкровище, тук съм.
- Но не за дълго, ако пак се опиташ да пуснеш ръка на гаджето ми. - закани му се току що влезлия Ейнджъл. Целуна гаджето си и я гушна.
- Момчета, по-спокойно, де. - усмихна се Кармен. - Оста...
- Ето ни и нас! - вбесено подвикна Тру.
- След мисията можеш да го убиеш. - насърчително се усмихна сестра и.
- Обещаваш?
- Да!
- Хей! Така не е честно. - оплака се "жертвата".
- Че кой приказва за честност? - казаха в глас двете сестри. - Е аз предлагам да отиваме при Дракула в гората, за да измислим какво ще правим нататък - каза Карамелчето...

- По-добре да се разделим. Дори и да не е капан, много верояно е някое от "имената" на Моропе да ни е издал. Така че е по-добре да се разделим. Бела, Яна и Кийра / kyhah/ да отидат с Дракула и Грейбек в гората, а останалите ще минем през езерото. Съгласни?
-Кийра е права - съгласи се Лорда. Щом сте решили да нападате Азкабан трябва да сте подготвени. Защитите не са само прости магийки, Кармен. Има хиляди заклинания за върколаци, вампири и всякакви други същества. Не мога да ви пусна току така да нападате магьосническия затвор и половината да се погубите.
- Да ... може би сте прави - каза след малко Кармен.
- Велкан, ти искаше да игареш по-голяма роля ... е сега ще стане. ти и останалите върколаци от групатата ти ще привлечете вниманието, докато групата по вода се приближи. Дракула и Грейбек ще нападнат едновременно с нас. Ясно?
Всички приеха положително идеята. Последните приготовления бяха направени. Смъртожадните и върколаците се разделиха на групи и всеки се магипортира на мястото , което се бяха разбрали ...

Две черни фигури се появиха в единия от коридорите водещ до Каменната зала, където в момента се намираше Лорда. Без да си разменят дори поглед или дума тръгнаха точно към тази зала.
- Извинете, но господаря е зает и каза да не пускам никого! - важно се обади Питър Петигрю от лявата страна на вратите за помещението.
- Дори и собствената му дъщеря ли, нищожество? - ледено попита едната сянка, която се оказа Кармен Риддъл. Очите и излъчваха такъв студ, че бившия грифиндорец затрепери пред тях.
- Дддддооо.... До.. Дори и вас, гггоспожжицее.
- Защо изобщо се занимаваме с него? - отегчено попита другата сянка, която бе Кийра Лестранж.
- Харесва ми да го гледам как трепери пред нас. - усмихна се леко блондинката отваряйки двете портални врати.
- Ннне... Госпо..
- Кой се усмелява... - започна Лорда вдигайки глава от точката, в която се бе загледал.
- Имаме проблем. - отряза го дъщеря му.
- Кога сме нямали, Кармен?
- Един от Смъртожадните ни е предал, милорд. - поясни Кийра.
- Даа, това вече е поблем.
- А още по-голям е, защото някакси е разбрал за мисията на Белатрикс Лестранж. - каза карамелчето настанявайки се в току що изомагьосано от нея кресло.
- КАКВО!? - вбесен се развика Волдемор.
- И тъй като не сме нито ние двете, нито някой от семейство Малфой...
- Имаме преда..
- Или плъх. - за втори път днес Кармен прекъсна баща си, но този път на никого не му направи впечатление. - ПЕТИГРЮ! - викна тя без да се съобразява с никого.
- Кааажжеете, госсспоодаррке. - дотърча споменатия.
- Имаш ли нещо да ни казваш? - попита го Кийра.